ЕСХИЛ - ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ

ОБРАЗЪТ НА ПРОМИСЛИТЕЛЯ - ХУДОЖЕСТВЕНО ПРОЗРЕНИЕ ЗА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС

Трагедията Призованият Прометей на древногръцкия драматург Есхил отразява формирането на естетически представи за връзката между човека и неговата съдба, но в контекста на ясно изразени митологични вярвания. Митът за Прометей, дал огъня на хората, е тематична основа за разгръщане на конфликт, отразил митологичен сюжет 8 трагедията на Есхил. Преходът между мит и литература има свои особености при създаването на древногръцката драма. Като литературен род, тя се стреми чрез действие да отрази вечния диалог между човека и космогонните сили на божествения от него природен разум. Затова и драмата в дребна Гърция се появява при честването на големи празници, посветени на божества, свързани пряко с природата и нейната необяснима мощ.

Човешкият живот повтаря природния кръговрат. Индивидуалната човешка съдба е в пряка зависимост от хармонията или нарушения космогонен ред в света, който принадлежи и се управлява от висши божествени сили. Митологична е зависимостта между човека и природата. Животът и съдбата са следствие от начина на взаимодействие между човешки и природен разум.

Прикованият Прометей на Есхил отразява голямата битка между човека и природата, въплътена в митологичния конфликт между титана Прометей и Зевс - върховния бог на Олимп. Главният герой Прометей е бог от поколението на титаните. Син е на титана Япет и Океанидата Климена. Според драматургичната версия на Есхил, майка на Прометей е Темида, отъждествена с Гея - богинята на Земята. Името на героя означава промислител, предвиждащ. Той има божествения дар да прозира в бъдещето с мъдрия поглед на необозримото знание. Неслучайно образът на Прометей е символ на прогреса: въплъщава идеята за творческото знание, което променя света; създава нов вид човешка цивилизация. Титанът Прометей научава хората да се борят със своята безпомощност, дава им огъня и ги освобождава от страха към смъртта. Но целият човешки род не се домогва до дарбата на Прометей да прорицава, да предвижда съдбата си. И това не е случайно. Така древногръцкият титан поддържа вътрешния огън в душите, които са в активно дирене на нови знания за подобряване на човешкия живот. А това всъщност е и пътят на цивилизацията и прогреса. Прометей се изправя срещу божествената воля на Зевс, воден от хуманни подбуди. Не унищожаването на хората и създаването на нов, по-добър и съвършен човешки вид, както смята Зевс, ще подобри самата същност на човека, а собственото му развитие. То трябва да е плод на вътрешно желание за промяна и откриване на средства за нейното реализиране. Затова Прометей взема огъня от божествения Олимп и го дарява на хората. Това е началото. Той им е посочил пътя, по който трябва да вървят.

Есхил очертава образа на Прометей в хода на драматургичното действие чрез монолозите на самия герой, диалозите, в които участва, и чрез лирическите партии на Океанидите. Като сценично присъствие, Есхиловият герой е лишен от активни физически действия. Той е прикован. Но тази пространствена пасивност е компенсирана от вътрешната енергия, изразена в словото на Прометей.

Началото на действието представя приковаването на Прометей от бога-ковач Хефест. Несправедливо е решението на Зевс, но титанът мълчаливо понася унижението, което е по-силно от болката. Бунтът срещу несправедливостта на върховния бог на Олимп расте. Останал сам, вътрешният размисъл на Прометей, изпълнен с гняв и болка,