Трагедията Прикованият Прометей на Есхил е част от драматургична трилогия, недостигнала в цялостния си вид до нашето съвремие. Останалите две трагедии: Прометей - огненосец и Освободеният Прометей, остават неизвестни за културната история не само на древна Гърция, но и на човешката цивилизация. Те са били в пряка сюжетна и проблемна връзка с развитието на драматургичното действие в Прикованият Прометей - творба, изразила обществените конфликти на епохата като сблъсък между божествено и човешко.

Идеята за художественото отражение и взаимодействие между света на Олимп и земния свят на хората съществува още в древногръцките митове, но за първи път Есхил поставя проблема не за хармоничното единство, а за противоречието между божествено и човешко. Преходно земното и неизменно вечното влизат в конфликт. формирана е идеята за вътрешната динамика на процесите и явленията, които определят начина на живот на общества, епохи и култури. Моделът на вечно справедливото и хармоничното в митологичната картина на света търпи промяна от желанието за развитие и прогрес. Всичко извоювано и установено се оказва в основата си преходно, а не вечно. В това е смисълът на никога нестихващата битка между стихиите в природата, отразена в митовете. Тя е част и от вечното неспокойство на човешките общества, които в бунта срещу старото търсят нови хармонични форми на по-добър и щастлив живот. Вечно и преходно винаги спорят. В основата на техния диалог е прадревното човешко желание за цивилизация и прогрес. То е божествено като стихиите в природата, създали и самия човек. А това всъщност е и художествената идея на Есхил в Прикованият Прометей. Главният герой в трагедията - титанът Прометей - е роден, според древния мит, от божествените сили на природата. Син е на Уран (бог на Небето) и на Темида - Гея (богиня на Земята). Митологичният първообраз на Прометей предпоставя художественото присъствие на земно и небесно, т.е. духовно в съзнанието на драматургичния герой на Есхил. Прометей въплъщава божествената сила на духовността и земната човешка воля за промяна. Това го прави вътрешно динамичен, неспокоен и винаги търсещ художествен образ. Стреми се към промяна на вечно установените, божествени по същност и право на съществуване, модели на света. Прометей е бунтар, символ на битката за прогрес и културно развитие. Неслучайно именно той подарява на човечеството огъня - прадревен знак на божественото. Огънят е друг символен образ в трагедията на Есхил. Той изразява божественото в духа на човека. Така се създава идеята за приемственост не само между поколенията, но и във вечните търсения на развиващата се човешка мисъл. В художествен, метафоричен смисъл - божествен е стремежът на хората към цивилизация и прогрес. Но началото в тази вечност на усилията и борбата поставя Прометей. Всеки бунт и всяко несъгласие с несправедливо устроения свят има нравствена цена. Пръв я заплаща героят на Есхил. Дарява частица от божествения огън на смъртните и приема личното си страдание Като нравствено изпитание в името на човешкия прогрес: ...открадна... пламъка всемощен - и го подари на смъртните. Пред боговете ще плати греха си той, за да научи как се тачи царска власт и да забрави любовта към хората. Поставен е хуманният проблем за любовта към хората, тревожещ боговете на Олимп. Един от тях - титанът Прометей - изпитва обич към човешкия род. Разколебан е статутът на божественото. Любовта към