ЕСХИЛ - ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ

НА КАКВО СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ ЧОВЕКОЛЮБЕЦЪТ ПРОМЕТЕЙ

Митът за Прометей, който е в основата на Есхиловата трагедия, е древен. Той е разработван преди Есхил от други елински поети, между които е епикът Хезиод. Есхил не променя структурно пресъздадения от Хезиод конфликт между титана Прометей и бога Зевс. Прометей остава защитник на хората и страда заради това. Но Есхил създава възвишено , трагическо действие от познатата ситуация. За да отговори на вкусовете на публиката от своето време, представена от воините-победители при Маратон и Саламин, Есхил хуманизира мита за Прометей. Превръща героя в човеколюбец, придава му възвишени качества и намира основания за страдание в несправедливите мъки, изтърпени от титана.

В достигналата до нас трагедия на Есхил - Прикованият Прометей, която е част от трилогия, Прометей е представен като хуманист, свободолюбец, борещ се срещу тиранията, ненавиждащ несправедливостта, злото, презиращ малодушието, низостта, раболепието. Неговият образ се превръща в символ на милосърдието, творческото начало и прогреса.

Прометей се противопоставя на бога Зевс в неговото решение да унищожи човешкия род и да създаде друг, по-съвършен. Помогнал на Гръмовержеца да свали баща си Кронос от власт, титанът получава за благодарност Зевсовата присъда и жестоко наказа-. ние:

Тогава гледай зрелище:

приятелят на Зевс, установителят на

царската му власт,

когото той премазва с бедствия!

Прометей споделя страданието си с Океан, дошъл да го убеждава да се подчини и примири (309-316 стих).

Човеколюбецът дръзва да защити хората и да им - помогне, открадвайки огъня и научавайки ги на много важни за живота им неща. Прометей нарушава хармонията, реда, установен от Зевс. Наказан за направените благодеяния на хората, титанът съзнателно и доброволно се жертва, без да съжалява за стореното добра. Той въстава срещу неограничената власт и тиранията, с които управлява Зевс. Прометей не се съобразява с това, че нов е властникът, не се обезкуражава и не отстъпва от своето решение да помогне на смъртните, Виждайки, че властва жесток, безотговорен цар. Смел, жертвоготовен и непримирим с неправдите, титанът е готов да изтърпи дотогава мъките, додето Зевс смири гнева в сърцето си. Конфликтът между Зевс и Прометей не е изразен пряко. Не се осъществява диалог между двамата герои. Образът на Гръмовержеца, неговите качества и дела са предадени чрез речта на другите герои - Океан, Хермес, Хора на Океанидите. В разговора на титана с боговете Океан и Хермес се открояват неговите нравствени добродетели и възгледите му. Той ненавижда не само тираничното и своеволно управление на Зевс, който не зачита помощта и заслугите на Прометей, но въстава и срещу малодушието и раболепието, противопоставя се на примирението и на страха от висшестоящите. Океан съчувства на титана и иска да му помогне, застъпвайки се за него пред Зевс. Но за да е сигурен в успеха на своето начинание, Океан съветва Прометей да признае вината си, да се откаже от хуманното си дело, за да спаси живота си:

Виж кой си, промени си и

характера -