ЕСХИЛ - ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ

ДРАМАТИЧЕСКИЯТ КОНФЛИКТ МЕЖДУ ЗЕВС И ПРОМЕТЕЙ - ВЕЧНАТА БОРБА МЕЖДУ ТИРАНИЯТА И СВОБОДАТА

Появила се значително по-късно като литературен род, драмата е сложна художествена форма, съчетала елементи на другите два литературни рода, които се разбиват преди нея - епос и лирика. В своя пролог, в монолозите и диалозите между действащите лица атическата драма е поезия, която се рецитира. Написана е на език, близък до разговорния елински от онова време. В хоровите песни, отделящи епизодите, в ариите и дуетите на действащите лица атическата драма е поезия със сложни ритми. Литературният род драма се създава не за да се чете от отделен читател, а за да се представя пред колектив от зрители. Тя винаги предполага театрално представление.

В атическата трагедия героят е въвлечен не в реален житейски конфликт, а е поставен в изключителна ситуация. Изправен е пред основни проблеми, които засягат човека. Затова неговите постъпки и разсъждения се възприемат от зрителите като пример за подражание, идващ от един по-висш свят. Героят на атическата трагедия е изключителна личност, митическо лице, живяло в легендарното минало. На сцената героите се представят условно по-едри от обикновените хора. Тържествените облекла и маските също подчертават, че става дума за герои от далечното минало. Въпреки това атическата трагедия отразява и своето време -епохата на робовладелската демокрация в града-държава. Драматическият конфликт на трагедията предава образно основното противоречие, което изпитва гражданинът на демократическия полис - противоречието между това, че е зависим от своите съграждани, и това, че тъкмо на тази зависимост той дължи свободата си на определени действия, за които не би имал сила като обикновен човек. Съдбата на митическите герои интересува атинските зрители от средата на V в. пр. Хр. заради съвременните проблеми, изразени в драмата.

Възникнала на основата на епоса и лириката, ранната Есхилова трагедия Прикованият Прометей е силно повлияна от тях, Тя е втората част от трилогията, чиято първа и трета част са съответно Прометей Огненосецът и Освободеният Прометей. Важно място в нея заема разказът за минали събития; темите и героите са митологични, ползващи се с голяма популярност. Изградена върху мита за Прометей, Есхиловата трагедия го пречупва и трансформира съобразно времето на създаването й. Разработен преди Есхил от епика Хезиод, митът за Прометей е твърде ранен. Прометей е бог от поколението на титаните, свързан с огъня и занаятите. Той помага на Зевс при свалянето на баща му Кронос от трона и е от малкото титани, добре приети от новия бог. Постепенно с изместен от олимпийския бог Хефест. Новият владетел Зевс решава да унищожи хората и да засели Земята с нов, по-добър човешки род. Единствен Прометей се противопоставя и за да спаси човечеството, му дава божествения огън, науките, изкуствата. Властта на Зевс е все още млада и потвърдена, затова той наказва Жестоко Прометей, като го приковава за планината Кавказ. Титанът е и прорицател знае кой ще свали гръмовержеца от власт и затова е подложен на изтезания за векове, после отново е Върнат на скалата. Черен орел, пратен от Зевс, разкъсва всеки ден черния му дроб. Освободените титани и майка му Темида молят Прометей да се подчини на бащата на боговете, но той е все така непреклонен. Знае съдбата си и чака героя Херкулес. След много години Херкулес идва и убива птицата. От Олимп долетява Хермес. Волята на Зевс е титанът да бъде освободен. Чак тогава Прометей разкрива великата тайна: синът на богинята Тетида ще бъде по-велик от баща си, затова Зевс трябва да се откаже от брак с нея.

У Хезиод Прометей открадва огъня от Олимп и го дава на хората, за да дразни върховния бог, отнел огъня от смъртните като наказание за измамата на Прометей с жертвеното животно. Титанът подвежда Зевс в избора на част от това животно. Разгневеният Зевс приковава върху