Авторът на античната трагедия Прикованият Прометей - Есхил, взема своя герой като готов, колективно изграден образ от митологията. Преди да добие стойността на образ-символ, Прометей изминава сложен път. До този момент Прометей е претърпял трансформация, чрез която се е превърнал в Прометей, дарител на огъня и от там - в Прометей - божество с човешки лик - господар на огъня. Есхил дава ново тълкуване на образа. Точно в неговата трагедия той започва да се превръща в символ, защото се противопоставя на друго божество, преследвайки определена цел. Гьоте добавя към образа идеята за бунтовната и творческата натура. По-късно, в епохата на романтизма, Прометей е бунтуващата се, освобождаващата се личност.

Като най-популярен античен образ днес, Прометей символизира грижата за съдбата на хората, саможертвата в името на тяхната свобода, стремежът за постигане на справедливост, поривът към прогрес и творческото начало у човека.

Сам помогнал на Зевс да отнеме властта от баща си Кронос, Прометей се противопоставя на неговото управление и желание да унищожи хората. Властен и жесток, Гръмовержецът се самозабравя:

Щом сяда на престола

бащин, почва той

да разпределя почетните

длъжности

сред боговете, да раздава

властите.

За бедния човешки род ни

думица не каза. Щял да го изтреби

целия,

за да изникне ново поколение.

От съюзник на Зевс, титанът се превръща в негов противник. В основата на конфликта е съдбата на човечеството. Прометей се възправя срещу неуважението на тирана към традициите, грубото потъпкване на добродетелите: ...Властва днес безбожно Зевс с новия свой закон. Той стъпка всичко, което бе свято.

Негодуванието на Прометей към поведението на Зевс е продиктувано от обичта му към хората. Той живее с тяхната съдба, съчувства им и ги подкрепя. Застъпва се за техните права, защитава ги и намира своето наказание:

Аз само дръзнах. Аз избавих

смъртните.

...а така безмилостно разбит,

вися - за Зевс позорно зрелище.

В името на човешката свобода и на защитата на справедливостта хуманистът Прометей жертва живота си. Той знае, че унищожавайки хората, ще бъде нарушен световният ред. Хората са създадени от боговете, за да живеят щастливо. Несправедливо е да бъдат унищожени за това, че са такива, каквито са създадени. Състраданието на човеколюбеца към хората предизвиква гнева на боговете. Те го намразват и го обявяват за предател. Прометей знае всичко и това го откроява сред олимпийското поколение. Трогателна е готовността му за саможертва в името на оцеляването на човечеството. Той знае пътя за постигане на човешката свобода и го