КОГАТО ТРЪГНЕШ ДА ИЗКАЧВАШ СТЪЛБАТА НА УСПЕХА, НЕ БЪДИ НЕСПРАВЕДЛИВ С ДРУГИТЕ, ЗАЩОТО МОЖЕ ДА ГИ СРЕЩНЕШ НАВРЪЩАНЕ

Лили Александрова Радоева - Първа езикова гимназия

първа награда

Всеки ден вървя по една и съща улица. Срещам едни и същи хора, с едни и същи лица. Всеки един ден от моя живот. Ето защо мога спокойно да кажа, че тази улица и тези хора са моя живот. Аз съм на петнадесет години и имам хиляди мечти, идеи и възможности пред себе си. Искам да успея, искам да бъда щастлива. Имам хиляди въпроси, варианти и пътища. И една улица, и едни и същи хора. Живея в свят, където човек се бори всеки ден с всичка сила дори за най-малкото. Иначе просто няма шанс. И аз съм напълно готова да се боря. Или поне така мисля

Чувала съм, че животът е движение - движение в едни или друга посока. Или успяваш, или губиш, или си силен, или слаб - законът на джунглата. Ужасена съм от тази прекалено крайна истина, но мисля, че тя е напълно реална. Жестокоите й корени отдавна са се впили в разкъсаните от кашлица гърди на просещата старица или в тъжните тъмни очи на малкото сираче. Агония или обреченост - няма значение.

Аз трябва да успея. Алтернативите ме ужасяват. Не искам след петдесет години да седя на някой стар дървен стол, да гледам албумите с щастливи черно-бели снимки и да казвам: Това беше моят живот. Искам да усещам живота си не по отминалите години, а по собственото си удовлетворение от този живот. Искам успех, но искам и приятели. Може би една неосъществима мечта. Наистина ли е така? Винаги съм била убеждавана, че за да постигнеш нещо, трябва да си безскрупулен лъжец и измамник - накратко престъпник. Трябва да си мил и добър с хората, само докато са ти удобни и после - Край! Вече не те познавам! Може би наистина това е най-сигурният начин да стигнеш до успеха, но и най-сигурният начин да обезсмислиш този успех. Защото, когато си сам, нищо друго няма значение - нито успехът, нито парите, нито хубавата кола. Може би нямам достатъчно опит, за да го кажа с такава категоричност, но с риск да прозвучи смешно и наивно твърдя, че не тези неща са най-ценното в нашия живот. Едно от най-ценните, но в никакъв случай най-ценното. В този ред на мисли се сещам за едно стихотворение, което някога някъде бях чула. Не мога да го цитирам, но в него ставаше въпрос за едно дърво, порастнало на най-високия връх на една планина. То било най-близо до небето и всяка вечер се къпело в звездната светлина, но през деня било разяждано от студ, вятър и жажда. Но най-много от всичко му тежало, че било единствено и нямало с кого да сподели своята мъка. Мисля, че няма нищо показателно за мястото на човешките ценности в живота. За да постигнеш едно, трябва да пожертваш друго. За съжаление, понякога собствената си съвест. И това важи за всяка една сфера от нашия, изпъл;ен с предразсъдъци свят. Дори и в приятелството е така. Каква е ползата да бъдеш харесван и да имаш стотици познати, ако ще се разминаваш по коридорите със старите си приятели така сякаш не ги познаваш. Може днес да си на върха, а утре да си забравен от всички. Съдбата често си прави такива шеги. Тогава какъв е смисълът на всичките години труд, на хилядите идеи и мечти. Каква е ползата, когато останеш сам. Ето защо трябва да уважаваш другите по пътя си към успеха. Това не е морализаторстване, а просто логично представяне на смисъла на самия успех. Справедливото отношение към един човек води до уважение; взаимното уважение до приятелство, а приятелството - до още един номер в бележника, на когото можеш да позвъниш, за да се похвалиш с новото си постижение или за да помолиш за топла супа, когато си боленЧовешкият живот не е само еднопосочно движение. Той по-скоро прилича на една хълмиста местност с всичките й върхове и долини. И аз не искам да вървя сама през тази местност. Ако ще е така, предпочитам да се откажа още сега, защото нито амбициите ми, нито идеите ми ще струват нещо пред приятелски протегнатата ръка, помагаща ми да се изправя след поредната битка, за да продължа моя път. А когато усетя, че вече нямам сили, то ще има човек, който да седне до мен и на чието рамо ще поплача - за всичко вече постигнато и за всичко, което никога няма да постигна. И този човек ще стане и ще се бори със също толкова голяма решителност, и ще уважава другите, и ще разбере смисъла на цялата тази борба. Отдавна съм се отказала от идеята да правя света по-добър, но мисля, че едно полезно средство за това е именно да бъдеш справедлив с другите и в най-добрите, и в най-лошите си моменти. До какво би могъл да доведе един живот, изживян