Петко Славейков

Есен

Вятър вей, гори вълнува,

в планината тътен;

вихър по поле върлува,

въздухът подмътен.

Я какви са, виж, над мене

облаци бухлати,

а земята чуй как стене,

как гора се клати.

Веч времето хладно диша,

в къра няма песен,

дъжд плющи, есенна кища,

значи, веч е есен.