Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва да е за мен, по-добре първо да се представя.

Казвам се Живка Георгиева, понастоящем единадесети клас в Гимназия с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов", град Сливен. Не, че това не го пишеше и на плика, но етикета го изисква, нали? Уча английски и немски. И останалите общовалидни предмети, естествено. Интереси - разнообразни, както вероятно на повечето хора на моята възраст. Обичам да чета. Така де, определено не всичко или "каквото и да е". В последно време започнах да разглеждам руски автори. Чудничко. В света на книгите ме интересува единствено художествената литература. Кой знае защо не мога да се съсредоточа върху нещо с по-енциклопедиен характер. Освен онези лъскави списанийца на National Geographic може би. Но като цяло предпочитам фантастика и фентази. Също исторически книги. Повече ме радват от филмите. Особено тези холивудски неща, които излизат в последно време. Макар че специалните ефекти впечатляват, трябва да призная. И все пак колко по-красиво рисува собственото ни въображение, в сравнение с целия екип, нужен за изграждане на подобна продукция. Особено недоверие храня към филмите по книги. Не мога да разбера защо причиняват това на публиката. Наистина. Вземете за пример "Граф Монте Кристо", или "Хари Потър", или "Брулени хълмове", или който и да е друг. Още по-глупава ми се вижда обратната схема - от филм - книга.

Мисля, че е време да се върна към темата - говорех за интересите си. Обичам да играя билярд. Всъщност не се изразих правилно - обичам билярда - да игарая, да гледам, да чета за него, да го обсъждам. Дали съм добра - не; дали това променя с нещо отношението ми към играта - също не.

В последно време с приятели се зарибяваме да играем хек - онзи "чорап, пълен с ориз", както някои го наричат. Всъщност обикновенно е малка плетена торбичка, пълна с пясък. Не че има значение. Както и поя - въртене на огън. Всъщност не стигнах по-далеч от сухи тренировки с чорапи. И все пак беше забавно. Колоезденето, от друга страна, си е нещо като семейна традиция. Май проходих покрай първото си колело. На няколко пъти ми излезе доста соленичко за здравето. И все пак мога да карам почти всичко на две колела. Но така и не се отпуснах достатъчно, че да се науча да скачам от еднометрови тротоари или да правя трикове на рампа. По времето, когато трябваше да стане това така или иначе имах други приоритети - неща от типа на СИП-ове природознание, математика и подобни, както и тренировки по различни колективни спортове. Сега ми се ще да се бях научила да свиря на китара, вместо всичко това. Класическа китара. Както ми казаха, че на жаргон се нарича - "кухарка". И ще се науча някой ден. Мисля, че любовта ми към китарите дойде от факта, че от малка слушам поп и предимно рок, или по-точно разновидностите му. И Слави Трифонов. Последният е в разрез с музикалния ми вкус по принцип, но още от "Хъшове" си пазя всички касетки. Музиката също ми е хоби, въпреки че напоследък ме обвиняват в невежество именно по тази тема. Може би имат право, но с времето и това ще се промени. Поне се надявам.