Аз искам ,каквото иска бог

За историята на един живот

(Есе върху граф Монте Кристо на Александар Дюма)

....Аз помня каквото иска бог...

Изповед на примирил се човек или на личност почувствала в ръцете си силата на божието възмездие.Изповед на богоизбран да наказва чуждите грешки или на благороден защитник на справедливоста дал обет пред света и себе си .

Едмон Дантес и Граф Монте Кристо една двоинна история разказваща за двата живота на един окаяник имал дързоста да излезе преизподнята на затвора и да наказва с помоща на провидението.

Забравих вече как съм живял преди онази злокобна нощ на кораба Фараон .Помня само ,че в очите на дваисет годишния помощник капитан имаше толкова сила и вяра , че управлява живота си , че ако някои бе споменал частица от онова щях да се исмея на глупавите му братвежи. Преди моето повишение а също и прекрасните очи на Мерседес да свърже живота си с моя . Пред мен беше бъдещето и цялото упование в бога , един образ далечен , но закрилящ. Така и неразбрах как попаднах в ситуацията , която измени на опъки целият ми живот.Опомних се в тъмницата на замака Иф .Затворен с тежкото обвинение : яростен бонапартист и предател .Опитвах се да намеря отговор на всичко , което се бе случило с мен, мислех че това е грешка , седях в килията и търсих корените на злото.Пред мене заставаха разплаканите очи на моята любима , която не знаеше къде съм и страдаше за мен. Чувствах се наивник попаднал в дяволски капан изоран от хората. Все още вярвах в себе си и в бог. Бях невинен . Не бях съгрешил . Не бях предавал никого и никого не съм убивал. Съвестта ми заспиваше спокоино и очакваше с надежда утрото.Така минаваха дните . Умът ми трескаво се връщаше назад във времето. Неможех да приема , че бог ме е забравил и изоставил .После неще в мен се пречупи , нямаше никакъв смисъл от упорството ми .Разбрах че съм осъден на вечна тъмнина.Лутах се оплетен в паижината на дните и разкъсвах невидимите нишки , коите ме свързват с живота . Не ме плашеше и староста която ми се струваше илюзия като самият ми живот с които исках да приключа.

Един ден бог ми напомни за себе си срещнах Абат Фария , които стана мой духовен баща .Незнам , защо повярвах в него нали и той беше безпомощен страдалец като мен по късно разбрах ,че с него не сме двама нещастници в клопката на съдбата .Той ме спаси от лудоста и самоубийството откриваики скритата зад фактите истина .Много страдах и разбрах кой са виновни за моето нещастиел.