В делника ми липсва...

(Есе)

Надали има някой по белия свят, който да не чака с нетърпение да се изтъркули седмицата и да дойде уикендът. Но защо? Какво толкова има в уикенда? Или по-скоро какво толкова няма в делника? Вие решете кое е по-уместно, аз ще ви помогна.

В делника ми липсва свободното време, срещите с приятели, разходките из природата. А това не са ли едни от най-хубавите неща в живота?

Ах, свободното време колко е странно то! Когато го имам в изобилие не го оценявам, а когато го нямам Бог да ми е на помощ. Време ми липсва за забавления, за себе си, за научаване на уроците, ако щете. Днешният динамичен начин на живот ме кара да усещам липсата му по-силно отвсякога. Но какво може да се направи?

Липсата на срещи с приятели е следствие на липсата на време. Но за мен срещите имат по-различно значение. Та нали тъкмо приятелите крепят човека и му дават опора? Та нали тъкмо те ме карат да не се чувствам забравен и самотен. Липсата на време за срещи с тях е един вид липса на живот, липса на усещане, че си обичан и ценен като човек. А нали тъкмо това е важно, за да се чувстваме добре.

Липсата на разходки из природата в моя делник също може да бъде разгледана като следствие от липсата на време. Но с риск да се повторя, усещам разходките на открито не просто като физическо натоварване. Напротив, усещам ги като физическо и духовно разтоварване от негативната енергия, натрупана в мен, като синхронизирането на цялото ми тяло в ритъма на свежия живот.

За да оценя тези неща, си представям че няма делници има само почивни дни. Имам време колкото си искам и всичко е наред. Но дали е така? Дали ще имат такова значение срещите с приятели и разходките на открито? Едва ли. Тогава няма да мога да ги оценя та нали ще са ми ежедневие. Няма да има какво да чакам с нетърпение. Не, това не ми допада!

Занапред няма да гледам толкова лошо на делничните дни. Това ще ги направи по-малко тежки. И не заради друго, а защото зараи тях се наслаждавам толкова много на малките, но важни неща от живота.