СТЪЛБАТА, КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ

(есе по мотиви от Приказка за стълбата на Христо Смирненски)

Изправен пред стълбата, пред реалната възможност да промени съществуването си, да направи живота си по-добър, човекът започва сложен диалог със себе си. Младият момък и Дяволът, представени в произведението на Христо Смирненски Приказка за стълбата като отделни образи, в действителност разкриват личностни компоненти на един човек: момъкът е рационалната страна, която обмисля възможности и взема решения, а Дяволът - емоционалната, която мотивира цялата човешка дейност. Неусетно и несъзнателно Аз-ът се отказва от идеалите на тълпата, които също така неусетно и несъзнателно е възприел и в които всъщност никога не е вярвал истински. Такива хора винаги се осмислят негативно от социума, а действията им стават обект на критики и се осъждат жестоко. Но именно личности, които мислят и действат различно от общоприетото, са двигателна сила на прогреса (Хегел). Отделянето от множеството, самоизолацията, от друга страна, е акт на духовно извисяване (Ницше). В този смисъл фигурата на индивидуалиста, решил да се разграничи от тълпата, би трябвало да се осмисли положително.

Христо Смирненски измисля съвсем друга стълба, която няма нищо общо с извисяването на човешката личност, с изкачването й нагоре към небесната светлина. Стълбата на Смирненски е дяволската стълба на падането все по - надолу и надолу в пропастта на порока и престъпността. Привидно изкачвайки се по тази стълба, младият герой на поета всъщност върви стремглаво към пропастта, към ада. Заслепен от богатството и властолюбието, което дяволът му предлага, той от беден и честен пролетарий се превръща в опиянен от власт и успехи самонадеян предател на своите идеали, на своите близки и на съмишлениците си. Този герой може да се възприеме като символ на ренегата, изменника, продажника и предателя. Но може да се разтълкува и в по-универсален, общочовешки план: като символ на лекомислено повярвалия в обещания и илюзии младеж, който се саморазрушава, обезличава, самоунищожава в името на една горчива самозаблуда. А тя е, че отмъщава за своите бедни и страдащи братя, която замъглява съзнанието му и неусетно го превръща в егоист и егоцентрик, който мисли само за собствения си интерес. В името на отмъщението той се отказва от всичко свое и вместо нагоре, към висините, пропада в преизподнята на загубената си човешка идентичност.

Всъщност отказалият се от себе си, от стремежа си към усъвършенстване, от всеотдайността си и желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, бившият плебей по рождение" с фанатизма и лекомислието си доброволно загубва сетивата, паметта и душата си заради една илюзорна цел. Нито една цел в човешкия живот, а най-малко отмъщението, не оправдава средствата, с които се постига. Когато тези средства са дяволски изкушения (алчност за власт и богатство), те неизбежно водят към пропаст и саморазруха. Всъщност младият герой на Смирненски става жертва на дявола главно поради своето лекомислие, поради своята наивност и незрялост. Той не разбира, че целта не може да оправдае средствата (дяволски изкушения). Грешката му е, че не може нищо добро да постигне за себе си, нито за родните си братя, когато приема недостойни, неморални, дяволски средства.

Всъщност днес може и да не четем Смирненски. Той е бил млад, зелен, обречен не е разбирал от живот. А и е живял преди колко много години. Днес няма добродетели. Всъщност останал е само един ЕГОИЗЪМ.