-------------------

МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА СВОБОДАТА

Какво ли е свободата?Дали сме свободни когато се озовем на една полянка с много дървета,съвсем сами?Не,това май беше да си самотен.Или пък майка ти най-после да отмени наказанието да излизаш навън?Неееее!И това не е!Добре,щом и това не е,тогава какво е свободата?Май не може да я пипнем или помиришем.Всъщност човек изобщо може ли да е свободен?Ние се раждаме зависими,не можем да се грижим сами за себе си,просто нищо не можем.Нуждаем се от другите, за да оцелеем.Трябва някой да ни храни да ни дундурка докато заспим и т.н.Обаче когато пораснем достатъчно,за да можем да правим обичайните неща сами,се заблуждаваме,че сме свободни,защото нямаме вече вечерен час от мама и тате,защото лятото сме били сами на море.След още време започваме сами да управляваме живота си.Сами изкарваме прехраната си,сами се грижим за себе си.Опитваме се да сме не зависими от родители,шефове,абе търсим своята независимост.Докато дойде един момент и установим,че ние изобщо не сме независими и свободни.Даже това,че живеем в свободна държава,със свобода на словото и печата и прочие,пак не сме свободни.Има едни такива неща,закони май им викаха,които те ограничават,макар че са за доброто на народа.Защото ако случайно си си поставил за цел да обереш"Българска народна банка",или си решил да удушиш "любимата"си тъща има какво да те сполети след това.Ще кажете"но това е за доброто на хората" или "това е нормално",но то пак те ограничава,не че спира-не,но не създава усещането за свобода.

Започваме да търсим друг начин да извоюваме независимостта и свободата си.Избираме си работа,която ни кара да се чувстваме добре,купуваме си самостоятелно жилище и общо взето все едни такива приятни неща.Но пак в един момент ние за съжаление установяваме,че не сме свободни.Този път проблемът е още по сериозен,и се поражда от самите нас и нашето чувство за свобода и независимост.Представете си че сте един известен певец и дължите всичко на страхотния си глас,но пак се зависими от някой,даже от много хора.От пичовете в звукозаписната компания,от тези,който пишат музиката,от продуцентите,гримьорите,мениджърите и всички останали.Та това на независимост ли ви прилича?До голяма степен не.Ако не дай си Боже всички тези хора изчезнат и разбира се единственият,който може да ги замести си ти,то тогава в никакъв случай не можем да говорим за свобода или независимост!Защото на света едва ли би имало човек,който да може да се справи с всички тези неща,но ако все пак има такъв свалям му шапка.Не,нали? Да не говорим и за личният му живот,домашните задължения..стоп,ами сега?Къде да търсим свободата и независимостта ,или по добре да я оставим тя самата да ни споходи.Тя е нещо много относително,един ден се чувстваш свободен и независим, а друг път не,абе объркана работа или поне моята представа за свободата е такава-просто объркана,или все пак има някаква истина?

----------------------

Моята представа за свобода

Да бъдеш свободен,значи да можеш да правиш всичко каквото искаш,да няма кой да те задължава да вършиш дадено нещо и душевно да сечустваш свободен,но не чак толкова,че тази свобода да се превърне в свободия.

Каква е моята представа за свободата?

Преди да отговоря , трябва да ви изясня,че свободата се изразява в два аспект .