Георги Владимиров Владимиров ф. 224517 гр. 4284 спец. Финанси

Моето и чуждо за и противпланирането

Есе

За да изложа няколко чужди мнения,

Мои мисли и заключения

И сериозността на разглежданото положение

С тези думи започвам вместо Въведение.

А по нататък Разсъждения,

А накрая може би и Обобщения.

Имайки предвид краткото въведение, което цели да насочи вашето внимание и е начало на следното твърдение: Писането на това есе е един сложен процес, свързан с култивирането, анализирането и обобщаването на интересни мисли и впечатления. Като цяло едно дълго и сериозно планирано представяне на синтезираната информация от изброените няколко мисловни процеса /за доказателсто може да послужи неугледната чернова/.

На основата на този пример може да се потърси аналогия и в много други ситуации. Нашето раждане, моментът когато отиваме в детската градина, когато започваме училище. Дори направения преди 20 години от бабата и дядото влог, с цел внук = студент, в някой престижен университет. Съвсем бегло намеква, че има нещо планирано в нашия живот. Дори самото ни ежедневие часовникът звъни в 7 ч. . До 7:15 сме посъбудили и освежили, а някои дори са си оправили и леглото. Навличаш някакви дрехи според случая, лекции или работа. Обикновенно и двете. Пътуваш с овехтелия автобус, който по график винаги закъснява. И докато те блъскат забързани хора, се чудиш как да обясниш на преподавателя, че събота и неделя по принцип са си дни за почивка и затова си предаваш есето по-късно от посочената дата. А по нататък мисля, че е ясно, лекции, обедна почивка, следобедни лекции до по никое време, някоя кафетерия с колеги, вечеря, екшън по телевизията, сън. И както е тръгнало нека разгледаме нещата и по-глобално. Обществото, един огромен организъм, регулиран от една сложно планирана структура администрация, където непрекъснато се заплануват различни добри или по-малко добри правила наречени закони.

Но да спрем с примерите, защото има ги безброй и да обобщим и разясним казаното до тук. Планирането като процес е една неразделна част от нашия начин на живот. А от тази обезпокояваща мисъл изникват няколко интересни въпроса:

Важно ли е планирането?