Какво е любовта ? Една капка на наслада във вечността. Тя ни завладява, и разумът ни вече не помага. Любовта ни управлява. Тя е най-мощната сила в живота ни, която може да те прати в рая, но понякога те наранява. Любовта няма време, тя не пита - просто идва и преобръща целият ти свят. Пуска разноцветни багри в смисъла на живота ни и ни помага да осмислим целта на живеене.

Истинската любов е чиста, както чиста е водата падаща от водопада. Тя е искрена, преплитаща се измежду чувства на две сродни души. Любовта е свежест, напъпило цвете под изгрева на нощта. Тя е близо, тук, в сърцата ни и ние я усещаме, дори когато тя мълчи. Тя е нещо лично за всеки един от нас, тъй като всеки сам проглежда през нейните стъкла . Любовта не е само една дума, а нежност, копнеж, емоции, чувства, наслада милиони неща. Любовта не може точно да се обясни тя е необяснима, но ако можем да я обясним с думи ще я сложим в рамка, а тя трябва да съществува свободно .

СИГУРЕН СЪМ, че някой, някога, някъде, като е създавал света е положил доста труд и усилия. След всичкият този къртовски труд по сътворяването на най-различни стръкчета, клонки, гадинки и твари, дошло и времето някои от тях да бъдат надарени с чувства. Тогава, ТОЙ създал болката и радоста, мъката и щастието, както и всичко съпътсвуващо тези чувства. В един момент обаче се стигнало и до ЛЮБОВТА. ТОЙ се отдръпнал, хвърлил един всеобхватен поглед върху всичко създадено дотук. Позачудил се и казал с уморен глас:

- Ами това сега какво да го правя? Какво да представлява точно като чувство?

Тъй като нямало все още никой, който да отговори на този отчаян въпрос, се чул само глухия глас на "неволята":

- Ами откъде да знам

- Естествено - казал си ТОЙ. Защо ли пък трябва аз всичко да им определям? Ще им дам да имат от всичко. Ще им дам и от щастието и от и мъката и от радоста и от болката и от каквото въобще някой би могъл да си пожелае, пък те да му мислят.

Така си представям аз създаването на ЛЮБОВТА при сътворението на света. Без точна идея какво точно ще представлява. Как иначе да си обясним факта, че никой на този свят не може да дефинира какво точно е тя? Едни казват, че тя е най-красивото нещо, други, че е онова чувство което носи най-много страдания, трети, че е смесица и от двете, четвърти отговарят лаконично с "Незнам!", пети Но всички те, каквато и дефиниция да дадат, на драго сърце биха добавили, че каквото и да са казали, то не изчерпва въпроса.

Какво тогава е ЛЮБОВТА? Толкова ли е сложно? Вероятно е така. Казвам това, не защото и мен ме е страх да дам точен отговор, а защото и аз, сега, въпреки, че съм стигнал до възможно най-точния отговор, не мога да намеря удволетворение от него. Това е така, не защото той ми се вижда неверен или непълен, а защото съдържа един друг елемент също толкова необясним, колкото и самата любов.

И така - малко предистория или по-скоро въведение в начина на мислене, чрез който си "обясних" нещата. Това се случи, когато погледнах и към другия вариант. А именно, ТОЙ да не е вложил в ЛЮБОВТА от всичко, защото е бил уморен и отегчен и не му се е мислело какво точно да даде. Казах си, че може пък да е създал всичко останало, точно за да му дари любовта. Тогава нещата станаха много по-ясни, но и много по-сложни. Видях как, когато ТОЙ е стигнал до ЛЮБОВТА, след като е създал всичко останало, у НЕГО се е породил невероятния ентусиазъм, с който сътворява всеки един от нас, когато ще създава онова, което най-много желае в живота.