Есенно завръщане

Мойто есенно скръбно завръщане

подир толкова пролетни дни

в безутешната бещина къща

с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали

по неравния тягостен път,

дето днес мойте стъпки пустинни

като вопли самотно звучат!

Дървесата са сякаш излезнали

да ме срещнат с прострени ръце;

те минават край мене и чезнат

с озарено от пурпур сърце.

А през техните клони запречени

вехне къщата с жълти стени

като някакъв спомен далечен,

като спомен от минали дни.

1924