Христо Смирненски

Есен

(Кой из тихата алея)

Кой из тихата алея

клони свиснали полюшна?

Кой злато-листа отвея

и полекичка зашушна

сънна погребална песен

за угаснали мечти?

Вечноплачущата Есен

из алеите лети.

Кой притиска с ледни пръсти

дъх, сърце и стон в гърди?

Кой с тъги и скръб задръсти

извора на светли дни?

Кой през облаци надвесен

пак прокобва рой тегла?

Тъжна бледолика Есен

трепка с тъмни си крила.

Кой, девойко, с горест знойна

смръзнало сърце залива?

Кой тъй тайно и спокойно

радостите ми приспива?

Кой чертае в пътя тесен

кръст със кратък чер надслов?

Тя пристъпващата Есен

на светата ни любов!