Oбщежитието или моята университетска история

Отивам към университета още малко ми остава и ще закъснея за упражнение. Затова бързам по тротоара. А сградата се вижда отдалече. Аз винаги съм я харесвал. Защо ли? Ами не знам сигурно защото е толкова внушителна или пък защото знам, че атмосферата вътре ми допада. Подминавам двамата братя, които стоят на входа ( затворен и днес ) и гледат хората, които минават покрай тях или си правят срещи там. Те са вече паметник на университета, на нас, един много прекрасен пример за настоящето, миналото и бъдещето, който, загубил своята преходност стои и гледа минувачите.

Много често с приятели сме се питали какво ли е било по онова време някой да даде пари за построяването на университет. Подвиг? Мисъл за бъдещето? Не знаем и се чудим, когато опрем до това. Сега е друго сложиш ли реклама на фасадата, ще ти дадат пари. Сега всичко е с цена, даже малките стени, които дават своето тяло за медийно пространство. В такъв свят живеем и в такъв свят учим.

Но да оставим братята да си почиват седнали на стълбите и да влезем вътре.

Минаваме през малко тунелче и влизаме в университетското дворче хора всякакви. Седнали на пейки и говорят, някои мълчат, а трети подкрепят летния си ден с някоя бира. Какво да се прави и те са хора. Солидарността крепи общуването помежду ни и когато един човек се приближава до мен и ме моли за цигара, аз изваждам от джоба кутията Виктори и му я подавам. Почти всеки ден го виждам тук. Понякога и аз съм му искал.

Но аз забравих, че бързам.

Оставям хората да се припичат и влизам в прохладния университет. Охраната стои в будката си и наблюдава ако идвах вечерта щеше и той да каже някоя дума, да поиска да се идентифицирам с някакъв документ, но сега просто си стои и наблюдава потокът от хора. А този поток е най-разнообразен. Хората се качват и слизат по стълбите студенти, преподаватели, някой пък просто се е запътил към кафето, а аз се качвам по тези стълби. Факултетът ми е тук с обозначение ФСФ, което съкращава в три букви литературата и езикът, които изучавам. Качвам се по стълбите. Отново навсякъде има много хора, но тук това главно са струпвания от студенти до листовки, залепени на стената, от които укорително ги гледа надписът Пушенето забранено. Но