Любомир Николов

ЧЕРВЕЙ ПОД ЕСЕНЕН ВЯТЪР

Пеперуда той вече

никога няма да стане. Напразно трепери

червей под есенен вятър.

(старо японско тристишие)

На Евгения - за всичко

ОТ АВТОРА

Отначало беше чудесното японско тристишие. После от него се роди

заглавие - без тема, без съдържание зад него, просто заглавие, което носех

със себе си и търсех към какво да го прикрепя. И накрая дойде идеята,

дотолкова пълно слята със заглавието и тристишието, сякаш се бе появила не

последна, а първа.

Но преди да напиша първия ред на тази книга, трябваше да реша една

стара и сложна задача: как да съчетая две различни действия? Да ги редувам

в последователни глави? Това изглеждаше логично, но в такъв случай второто

действие бързо щеше да изтрие цялата загадъчност на първото. Да ги отделя в

две различни части? Тогава втората част би станала по-суха и скучни,

малцина биха я прочели с интерес.

След дълги колебания и преработки реших все пак да разделя двете

действия в отделни части, като събера финала им в една последна, кратка

трета част. Не бих се сърдил на любителите на приключенско четиво, ако

прескочат втората част - напрегнатият сюжет не губи от това. Но втората

част е нужна, за да бъде тази книга истинска научна фантастика - както е

писал някога Жюл Верн и както пишат днес авторите от школата на братя

Стругацки и Артър Кларк.

Знам, че решението няма да задоволи всички - както всяко решение. Но

мисля, че то е най-доброто. И се надявам, че въпреки всичко книгата ще ви

хареса.

I. Ходът на пешката

1