Александра Кючукова Сашка

12/1

Бунтът и творчеството на Гео Милев

Бунтът е не само тема, а съдържание, смисъл, цел на творчеството на Гео Милев. Авторът не просто обговаря бунта, а го извършва със стила си на писане, с изразните средства, които използва, с дързостта на текстовете си, с ясната си гражданска позиция. За Гео Милев писането и бунтът са тясно свързани, нещо повече те са едно и също нещо:

и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!¹

Бунтът е писане. Жанрът е трагедия. Първата глава е Септемврийското въстание. Поемата Септември документира събитието в исторически план, като включва информация за подвига на поп Андрей, за центровете на въстанието, за оръжията, които използват бунтовниците и потушителите. Но фактите не са основната цел на творбата, те са само фон на живата, шокиращо реална картина на бунта:

спонтанен,

стихиен,

всеобхватен,

стремителен,

неудържим,

неконтролируем,

разрушителен,

разпилян,

хаотичен,

трескав,

пламенен,

гърмящ,

трещящ,

гневен,

дързък,

яростен,

безумен,

безсилен,

отчаян,

груб,

грозен,

кипящ,

варварски,

животински,

пурпурен,

кървав,

величав,

героичен,

ужасяващ,

трагичен.

Самата поема също има много от тези характеристики. Както отбелязва Георги Бакалов, в творбата се наблюдава преобладаване на стихийността над съзнателността². Именно това позволява на Гео Милев да пресъздаде кипежа и неудържимостта на въстанието.