Беше студена есенна нощ

Беше студена есенна нощ,

Бях аз със тебе лош.

Ти си тръгна от мен тогава

И заболя ме от тая твоя проява.

Вървя отново сам под дъжда,

Сълзите ми показват любовта

Към теб и твоите очи.

Плача, а продължава да вали.

Мисля аз тебе да потърся,

От самотата да се оттърся,

Но дали ще ме приемеш при теб

Или сърцето ти е късче лед.

И търся те пред твоя дом,

През прозореца погледна мъчешком.

Не отвори вратата и ми рече:

"Не си част от живота ми вече".

Моля те за прошка аз сега,

Ти ми отвръщаш: "Не ще простя".

Разбрах в този дъждовен ден,

Че любов вече няма за мен.

Прибрах се в единайсет и половина

И чудех се дали надалeч да замина,

Но разбрах, че живот без тебе няма,

Че той не е за един, а за двама.

Взех пистолета в ръка,

Пъхнах го в своята уста.

Последните ми две сълзи за тебе бяха

И за последно в мен очите ти изгряха.

Гръм разнесе се в полунощ.

Запомни се от света тая нощ,

В която доказа се това,

Че любовта е по-силна дори и от смъртта.