ЕПОСЪТ

Обща характеристика * Видове епос* Никандър и Арат * Аполоний Родоски

Неправилно е да се счита, че в елинистическата литература епосът е втора линия, в сравнение с поезията на малката форма по-слаба, представена едва ли не с едно-единствено произведение Аргонавтика на Аполоний Родоски. Данните убеждават в противоположното - в това време епос се пише от мнозина. Ако се вземе предвид количеството на недостигналите до нас произведения, може да се заключи, че епическото творчество дори има превес. Нещо повече - епос се твори по протежение на целия елинизъм, докато поезията на малката форма се развива в определен откъслек от време в трети век пр. н. е.²⁸⁰

В елинистическия епос обикновено се търси проявено традиционното начало на елинската литература. Но всъщност в опозицията между малка и голяма поетическа форма съвременното и традиционното не са разположени равномерно. Ако съвременното е тази усилена поетичност, която посочихме като характерна черта за поезията на малката форма в предишната глава, ще открием, че демаркационната линия между съвременното и традиционното минава и през малките поетически форми - химнът Към Зевс на Клеант ще попадне в полето на традиционното, минава и през епоса - у Аполоний има пасажи епилиони от типа на Теокритовия Малък Херакъл, които са резултат на поетическа игра и субективен израз. Макар и не така радикално, както при малките поетически форми, в елинистическия епос също се вършат експерименти, също се търси съвременен израз. Така че епосът не е областта на чисто традиционното, той е само по-традиционен.

Но нас ни интересува принципното смислово положение, което се постига в него. По зададеност, носена в епическата форма, епосът е сфера на пластично-външно видяното битие, обективно слово, визиращо интересите на човешка общност и предназначено за човешка общност. Това трябва да се разбира широко -и в смисъла на поеми като Илиада, които пряко повествуват за колективна съдба, и в смисъла на поеми от типа на философската дидактика, в които става дума за строежа на битието, това ще рече за: неща, отнасящи се до целия човешки род. Предназначен за народен колектив, до епохата на елинизма епосът действително се възприема общностно, изпълнява се устно в празнична аудитория.

Широката общност, за която се пише, и обемният предмет, който се разглежда в него, са изразени естетически в голямата форма, обективния тон и условното речитативно слово.

Става понятно защо епосът е жанрът, който се използва непрестанно през цялата античност. Класическата древност мисли за света принципно пластически и

²⁸⁰ Пръв се противопоставя на традиционното мнение за второстепенното място на епоса в елинистическата литература Ziegler. Застъпвайки неговите идеи, добавям някои аргументи от по-специфично естество.

1