Първите легендарни певци, чиито имена е съхранила народната памет, са Орфей, Тамирис, Музе и Лин. В действителност не е задължително те да са създатели на изпълняваните от тях текстове в съпровод на музикални инструменти. По-важно е да се знае, че независимо от това, дали са аеди или рапсоди, като изпълнители на епически текстове се насочват към определени митологически сюжети и към една утвърдена вече в митовете персонажна система.

Процесът на сукцесията визира последователното отделяне на литературните родове (епос, лирика и драма), тяхното обособяване и налагане в художествената практика. Непременно трябва да се отбележи фактът, че и трите рода в Античността дълго време продължават да се създават в поетична форма. След разпадането на фолклорно-ритуалния синкретизъм, пръв се оформя епосът (през VIII век пр. Хр.) - но с отликитe на обредността, която започва да влияе все по-слабо в контекста на литературния процес.

Много и различни са причините, водещи до възникването на епоса. Той визира необходимостта от съхраняването на отминалите събития в родовата памет (победи или поражения след между-племенни сблъсъци като тези между ахейци и троянци в,0мировата поема Илиада). Граничното време между родовата общност и първите държавни обединения (полисите) провокира етническото и културно сплотяване на колектива. Идва времето за създаване на историческа памет чрез вглеждане в жизнените образци (събития и лица), въздействащи възпитателно върху по-младото поколение. Възхищение буди поведението на героя. Отношението към него е култово. Създава се модел за изграждане на епически герой. Чрез т. нар. образцови герои се утвърждава универсалният модел (или образ) на света. Все по-осезателно се усещат битуващите диференцирани знания в колективното съзнание на човека, на три нива (митологично, историческо и реално). Затова творческите личности, съществуването на които се приема като боговдъхновено, пораждат респект и въображението на слушателите ги представя като слепи мъдреци и прорицатели (слепи са не само Омир, но и Тамирис и Демодок от Одисея).

Действителното време за появата и разпространението на народния епос е преходно (от първобитното общество към робовладелската държава и след това - към феодализма). То се вмества в рамките на митологическата архаика и създава историко-героическа представа за класическата словесност.

Основните епически жанрове са няколко. Най-популярен е митологическият епос. Той се приема като продължение на повествователния фолклор за космогонията (създаването на света), за културния герой и трикстера (божество жрец и измамник), за развитието на света в рамките на петте епохи (златна, сребърна, медна или бронзова, героическа и желязна) и химните. Героическият епос отразява разпадането на родовата общност и създаването на военното обединение и държавната организация. Той разказва за миналото (и по-специално - за микенската епоха и за най-важното събитие в Античността - за десетгодишната Троянска война). Дидактическият епос насочва към полезното в делничния живот, изпълнен с нравствени примери (Дела и дни на Хезиод).

Епосът се стреми към обяснение на природния ред с оглед мястото на човека в него. Всички усилия на епическия поет са насочени към утвърждаване