ЕПОС ВЪЗНИКВАНЕ И ВИДОВЕ

При възникването на организираните форми на държавност универсалният митологичен модел вече не може да удовлетвори нарасналите потребности на човешкото съзнание от адекватно обяснение на света.Човекът все повече се осъзнава като индивидуалност и търси своето различие от митологичните корени.Появява се дистанцията между света и човека, между митологично общото и индивидуално човешкото.

Човешката словесност като форма на познание на света и като форма на изкуство също се променя.В сферата на семейството митът се трансформира в приказка, а в сферата на формиращата се държава в епос.

Епичният разказ, както и приказката, съдържа елементи от митологичното мислене.Той създава история на рода, която под знака на архаичността носи нюанс на недостоверност и неопределеност. Историческото време и неговата събитийна и устно документирана фактологичност все още се възприемат като част от митологичното.В същото време историческият къс време се осъзнава кат следваща фаза, като последствие от движението на вечното митологично време.Отношението мит история е наситено със смисъла на отношение между цялото и част от него, като много ясно се отчита дистанцията на времето.Митът се съотнася към дълбоката старина; приказното действие като следващо по време, а действието на епическия разказ като наскоро отминало.

Митологичният герой с божествен характер, трансформиран в обикновен човек в приказката, отново се възражда в епоса.Епическият герой е изявена личност, лидер на племето, възвишен и идеализиран по подобие на митологичния.Той вече не е демиург в космически план, но е творческа, съзидателна личност.Неговата цел е отвоюването на независима територия на племето и създаването на държава.Разказът за изключителните дела и подвизи на епическия герой е колкото исторически достоверен, толкова и митологически изначален.Той се разгръща като история за ,, истинските люде.

Най-общо се открояват два типа епос архаичен(митологичен) и класически(историко-героически).

Архаичният(митологичен) епос възниква при оформянето на племенните общности.Поради устната форма на неговото създаване и разпространение първообразите му са изчезнали и за тях се съди по следите, които оставят в класическия героически епос.

За архаичния епос е в сила митологичното противопоставяне между свое (човешко) и чуждо ( демонско).На преден план в повествованието стои