ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕВЪЗХВАЛА НА ГЕРОИЧЯИЯ ПОДВИГ И САМОЖЕРТВАТА

Иван Вазов пресъздава историческата достоверност на епохален за народа ни момент ,дава естетическа оценка на Възракдането и търси естетическите му измерения ,свързани с прекрасното и грозното ,възвишеното и низкото.Писателят-демократ укорява заспалите съвести като противопоставя прекрасното във Възраждането на грозното в своето време.Той буди националното самочувствие в съвременника си и наставлява народа ни по пътя към доброто.Воден от най-светли патриотични чувства ,чрез образите на Паисий ,Левски ,Раковски ,Кочо ,шипченските опълченци ,Вазов дава на народа си примери с вечна стойност-трайни и непреходни.За него те са: героинепознати ,забравени....Свързва ги дълбоката вяра в историческата справедливот и светлия прелом в българската участ. Ето защо той изтъква ,че паметниците не са толкова за умрелите ,колкото за живите ,за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства ,които дават на един народ право да живее.

Проблемът "личност-народ" Вазов решава от позицийте на демократизма:водачът в определен момент съсредоточава в себе си най-прогресивното в народния характер ,дух и стремления.В образа на отделния водач ,творецът. "съсредоточава напрежението на един етап от Възраждането -етап от еволюцията на народния дух"/М.Цанева/.Така например образът на Паисий бележи началния подтик към националното самосъзнеяие ,образът на Раковски-раждането на револционната идеология ,а образът на Левски-първите етапи на масовата резолюционна борба.В кулминацията на национално-освободителните борби-Априлското въстание ,поетът пресъздава образите на героичните му водачи -Бенковски ,Каблешков ,Волов.В одата"Левски"образът на народа и образът на Левски са в диалектическо единство ,в одата "Кочо" образът на народа достига идейно и нравствено своите водачи ,а в "Опълченците на Шипка" той е защитник на своята свобода.

В "История славяноболгарская митът на сътворението оформя асоциативния ред на светлината.Деятелното начало ,което сътворява от хаоса миналото на един народ ,се оказва основно и за самото минало. Образът на Паисий обединява двата свята /мрак и светлина/,защото е личност с огромен борчески заряд и с фанатична преданост на голямо всенародно дело.Новата представа за възрожденския човек се изгражда чрез синонимни изрази ,характеризиращи делото му като "подвиг многолетен" и "житие велико".Характерна черта за Вазов е способнос та му да постави художествената задача като открит социален принос на героя-"фърляше тайно през мрака тогаз/най-първата искра в народната свяст".Искрата от света на "Историята" се устремява напред -към бздещето ,към възходящия път на националния ни дух.

Раждането на революционната идея през Възраждането Вазов отбелязва с одата "Раковски""образец за единство на жизнена и художествена правда.Чрез контраста и градацията поетът пресъздава противоречивата и титанична личност на Раковки -самотността на неспокойния му дух:"любов без съмнение ,без свяст ,без предел".С патоса на преклонението ,само в четири символа ,Вазов обобщава