Епопея на забравените патетична възхвала на героите на национално освободителните борби

За патриарха на българската литература Иван Вазов няма по любима от темата за борбите на българския народ срещу турците, от народния героизъм и нравственото му величие. Цялото си творчество имение и талант писателят влага в тези свои творби, сред които най високо стои безсмъртната Епопея на забравените.

След освобождението Вазов с болка долавя един тревожен факт българската буржоазия се е отчуждила от възрожденските идеи, забравила е великите личности от националноосвободителните борби и се е отдала на бесен стремеж за власт и лично забогатяване.

Това е поводът да бъде създадена Епопея на забравените, чиято основна задача е да възкреси светлите образи на най ярките личности от началото на Възраждането до освобождението от турско робство. В центъра на всяка една от дванадесетте оди стои определена историческа личност, но всички заедно поетът е превърнал в титани, по силни и велики от страданието и смъртта.

Всеки герой от епопеята е неповторим като художествен образ, въплатил в себе си въжделенията и копнежите на народа в определен исторически момент. Така Паисий първият български възрожденец, е представен с фанатичната му любов към всичко българско, и безпределната му омраза към поробителите, към чуждопоклонниците, към асимилаторската политика на гръцкото духовенство, наречено от него гръцката отрова. След четири века робство той пръв възкресява забравеното славно историческо минало на България. Със своята история той цели да събуди патриотичната гордост на българите, да ги върне към българските ценности и традиции:

От днеска нататък българский род

история има и става народ!

С най висока патриотична гордост Паисий разказва за политическата сила на Велика България, за църковните светции патрици, а най горд е от факта, че именно българската страна е станала люлка на славянската писменост и култура. Тези безспорни исторически факти дават право на родолюбци като Паисий да се гордеят, че са българи.

Паисиевата история изигра огромна роля в революционното осъзнаване на народа ни. По пътя на борбата изгряха имената на редица мъченици и герои, организатори и апостоли, един от които е легендарниа Раковски. Той извиква от мрака на робството:

Свобода! Сияйна е зорница!

Превърнал ази идея в своя жизнена позиция, Георги Раковски привръща живота си в подвиг, в искрометен блян за свобода. С изключителна поетична сила и вдъхновение, с необозримо внушение и с ярки художествени средства Вазов създава най яркия и незабравим образ на Раковски:

Мечтател безумен, образ невъзможен,

на тъмна епоха син бодър, тревожен,...

Неговата душа е изпълнена с буря, с блясък и със нощ.

Мечтателят романтик и неустоим воин изтъкан от крайности на истинска любов към народа и сатанинска омраза към поробителя.

С най голямо възхищение и преклонение Иван Вазов извайва образът на организатора на народната революция, на практическия революционен деец, и апостол на свободата Васил Левски. Революционер от световен мащаб, Левски е най чистият и светъл българин в нашата история.

Никой до Вазов, а и след него до днес не можа да представи така вълнуващо и красиво неговия обаятелен образ. Може би трябва да си гений и велик като самия Левски, или да носиш върховната му любов към народа, за да можеш да го обрисуваш едновременно толкова прост и велик като самата земя и хляба, необхватен като небето, безсмъртен и прекрасен като самия народ. Вазов успя да направи това, защото носи в сърцето си възторжената любов към България, яркия си и пламенен патос и огромния си ненадминат талант.