Епопея на забравените пантеон на българските възрожденци

1. Творческа история:

Подтик за създаването на цикъла е следосвобожденската действителност, която разочарова Вазов и го кара да реагира срещу забравата, не толкова на самите възрожденци, колкото на техните идеали. Конкретни поводи за създаването на Епопята са:

• Вазов прочита една руска книга, че шведския поет Рунеберг е създал няколко оди за шведските патриоти;

• Силно впечатление на Вазов прави една статия на Захари Стоянов, в която той описва смъртта на някои от апостолите в Априлското въстание;

• През 80те години на 19в. Вазов е силно повлиян от творчеството на френските романтици Виктор Юго и Йожен Сю. Той използва като модел за своята Епопея сборника с оди на Юго Легенди на вековете;

Епопеята съдържа 12 оди, писани в периода 1881 1884г. Първите 6 се появяват в стихосбирката Гусла, а останалите в Поля и гори. Десет от одите са посветени на конкретни исторически личности, а другите две изграждат колективни образи. Числото 12 не е случайно то е сакрално. Взаимствана е идеята за 12те ученици на Христос, наречени апостоли. Така са били наричани и ръководителите на Априлското въстание. Еднакъв е мотивът за мъченичеството и мъченическата смърт. Използвана е легендарната схема, която изисква всички герои да са мъченици, да извършват подвизи и да загиват за идеала си. Много важен за легендата е и елементът на чудото, който присъства в някои от одите на Вазов.

Стихотворенията от Епопеята се отнасят до различни моменти от нашето Възраждане от началото (Пайсии) до края (Опълченците на Шипка).

Лесно е да определим жанра на творбите те са оди, но в някои от тях откриваме елементи на поемата (Левски и Кочо) или на баладата (Опълченците на Шипка, Раковски и Волов).

Основен герой в Епопеята е народът, а основно отношение е герой народ. Всички герои са изключителни личности като това, което ги сближава, е любовта им към България, разбирана като свръхценност. В много от творбите е използвана една и съща схема: лаконична биографична част (понякога със съзнателно променяне на фактите) и част, в която героят действа или е възхваляван.

Основните опозиции в Епопеята са:

• Мрак Светлина;

• Позор Слава;

• Сън Бодрост;

• Робство Свобода;

• Смърт Безсмъртие;