ОТ ХИЛЕНДАР ДО ШИПКА
"Епопея на забравените" и нравствено-историчните ценности на българското национално възраждане

Общата противопоставка "високо-ниско" добива художествена плът в постепенното образно спояване на опълченците с върха и канарите. Този процес започва с началните стихове на втората част /"горските долини трепетно повтарят на боя ревът"/, а когато идва метонимичният израз "върхът отговори с други вик: "урра", той вече внушава не само широтата и гръмовността на възгласа, но и сливането на опълченците с непреклонността и националногероичната символика на балкана. По-нататък духовното богатство на тази връзка укрепва върху образната верига между твърдостта на скалите и непреклонната устойчивост на опълченците, противопоставени на бесните турски вълни: "героите наши като скали твърди", "талазите идат", "вълните намират канари тогаз ", "но вълни по-нови от орди дивашки..." Устойчивостта на борческия дух убедително се слива с конкретната и народностно задушевна образност на планината, върха, скалите, а хаотичната безличност на врага - с образност, която внушава неговата нравствена малоценност, а и националносимволна отчужденост.

Този пореден контраст - между устойчивостта и вълнообразното прииждане и отдръпване - намира опора и в стиховото, синтактично и интонационно звучене на одата. Дълги и сложни изречения рязко се пресичат от кратки и отсечени изречения, дългите "александрински" стихове често прекъсват плановото си движение чрез конфликтни несъответствия между синтактично-интонационна и стихова цялост - чрез анжамбмани. Разностранните пречупвания в изказа носят напрегнатата задъханост на битката, прииждането и пречупването на вражия натиск, тъй както и контрастът между словесната сдържаност и словесното изобилие е част от контраста между силата на шепа храбреци и слабостта на безчисления враг.

Контрастът между твърдостта и стихийността се внушава дори от фонологичното противопоставяне на техните бойни възгласи, фаталистичното, вековно омразното "Аллах "и новото и мъжествено "ура" са противопоставени в одата по смисъл, по стилова обагреност, а дори и по място в съседните си стихове:

и "аллах" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговори с други вик: "урра!"

В същото време тези двусрични думи започват с гласна и завършват с ударено "а", а в средата си имат двойни сонорни съгласни - "лл" и "рр". Много са наистина звуковите общности между тези думи и на тяхната основа по-ярко прозвучава слуховата и артикулационна противопоставеност между "л" и "р", която в контекста на одата се осмисля и присъединява към общата противопоставеност между силното, напрегнатото и разлатото, мекушавото.