Иван Вазов

Епопея на забравените - Братя Миладинови

Попейте ми, красни македонски деви,

попейте ми ваште невинни припеви,

втъкнете си китки, пратете ми клик

на вашия кръшен и звучен язик.

Треперяйки сладко, аз ще да ви слишам

и към вас ще фъркам и ще да въздишам

ведно с тиха Струма, ведно с мътний Дрин,

ведно с ека жалний, що праща Пирин;

летете, ехтете, песни македонски,

печални кат песни на бряг вавилонски,

сдружени с въздишки и с оковен звън,

дигайте, будете от гробния сън

тез спомени стари, тез преданья вети,

що кат сенки чудни пълнят вековете:

юнаци измрели без гроб, без венци

за хорска свобода паднали борци,

орляци левенти, дружини отбрани,

покрити със слава, със кърви и с рани,

наредени мълком, готови за бран,

окол Крали Марка - вечен великан!

Дивний Крали Марко! Всеславянска славо,

на тъмни фантазий създанье мъгляво,

Ролан македонски, заветен и мил,

ти векове с твойто име си пълнил!

По кои полета, по коя пустиня -

ти не си размахвал сабя дамаскиня?

Да не се е мяркал твоят страшен стан?

Къде не си мятал златен боздуган!

Де не си се борил с Муса Кеседжия?

Де не си препускал коня Шарколия?

В коя скала здрава, във кой камък як

диря не остави грамадний ти крак?

От Белграда до Прилеп, де в глуха пещеря

турят ти въртопа тъмните поверья,

до Кукуш печални и до Хеликон

призракът се носи на черний ти кон

и се мярка твойта неизмерна сенка.

Коя ли бе тая баснословна ненка,

що откърми тоя дивен исполин -

с един крак на Емус, с другий - на Пирин?!

Летете, о , песни, спомени големи,

въздишки последни за бившето време!

Пейте ги, девици, при Пинд и при Шар,

пейте ги при Струга, град хубав и стар,

дето се родиха двата Миладина,

на Македония двата верни сина.

Във влажни тъмници, пълни с мрак, вони,

помежду вековни и потни стени,

гниеха два братя, в окови два роба,

кат два живи трупа, фърлени в два гроба.

Векове минаха!...От слънце заря,

нито от надежда до тях не огря!