Епопея на забравените

1. Творческа история одите са публикувани в стихосбирката Гусла 1881 г. (Левски, Бенковски, Кочо, Братя Жекови, Каблешков) и в стихотворенията Поля и гори 1884 г. (Паисий, Братя Миладинови, Раковски, Караджата, 1876, Волов, Опълченците на Шипка).

Иван Вазов:

Бях чел в една руска книга за шведския поет Рунеберг, че бил написал един цикъл оди за шведски патриоти. Най-прям повод да възпея забравените ми даде обаче Захари Стоянов, който в един румелийски вестник бележеше по кой начин са загинали повечето от главните дейци във въстанието. Патосът и формата на Епопея на забравените дължа на Виктор Юго. Тъкмо по това време бях чел именно Легенда на вековете и бях очарован от широкия размах на френския поет. (пред проф. Иван Шишманов)

Възпоминанието на великото никога не е безследствено Прочее, добре е да се позамислим над недалечното минало. Може би в него да намерим нови светлини за наший помрачен ум; може би из смътните спомени на една страшна и славна епоха да извлечем нещо, което да ни науми за някаква забравена длужност (в. Народен глас, 1883 г.)

Тогава беше времето на самопожертвованията, защото из великите страдания изникват великите героизми, както днес е епохата на дребните характери. (Немили-недраги, 1883 г.)

Забравените

Паметник гранитен с надписи унили

Вдигнат е за вази върху тях могили.

Но кого той стряска? Но кого той чуди?

Камъкът не може камънье да буди.

Какво той говори нам не е познато;

Други идол знайм ний, но той е от злато,

Други звук сърца ни вълнува приятно,

Вашето значенье нам е непонято.

(1882 г.)

2. Вазов за отделни оди:

Левски Това е всецяло В. Хюговско голямата негова фразеология, тържественият, възвишеният тон на неговите оди.

Кочо Бях чул, че е свършил тъй, както казвам в стихотворението си.

Братя Миладинови Тяхната печална участ ми беше известна. Много високо ценях патриотическата и фолклорната им дейност. Сборникът им ми беше настолна книга.

Раковски Бях чел всичките му работи и чул бях, че гробът му в Букурещ бил изоставен и тревясал.

Караджата Не знам защо не написах за Хаджи Димитър. Може би затова, че Ботйов го беше възпял вече.

Опълченците на Шипка Това е едно от най-силните мои стохотворения.