ЕПОПЕЯ НА ГЕРОИТЕ

Един образ властно доминира над пъстрото множество на героите, населяващи Вазовия художествен свят, често покрива представата ни за творчеството на писателя, въплъщавайки неговия основен патриотично-демократичен патос. Един образ, при който понятието герой пази своя първоначален извънлитературен смисъл И който носи най-ярките и исторически значими черти на българския национален характер от епохата на борбите ни за национално освобождение.

Този образ се врязва в съзнанието на автора заедно с първите му и най-свежи впечатления от живота. Още по времето преди всенародния революционен подем разказите за подвизите на преминалите през Дунава чети и слуховете за тайнствените гостувания на апостола Левски тревожат въображението на мирните сопотски граждани, а стиховете на Горски пътник" възпламеняват сърцата на синовете им. Личността на Тотя и на Панайот растяха в нашите очи до легендарни размери и ние поглъщахме с наслада всички разкази, верни и не-верни, за геройството на четите им" спомня си Вазов за своето ученичество в Пловдив. Тогава именно той четял с възторг и умиление" и поемата на Раковски Горски пътник".

Само две-три години по-късно, в Браила, в историческата кръчма на Нено Тодоров Странджата младият Вазов ще срещне легендарните хайдути в техния свят. Той ще споделя няколко месеца хъшовските мечти и и авантюри и ще види героите и в ролята на кръшкари. Но той никога няма да забрави оня мъченически ореол, с който ги е възприел за пръв път, оная песен за възхищението, която превръща в мит мъчениците за народна свобода. А през 18761877 г. в букурещкото кафене Трансилвания" той отново ще седи до окъсаните гладни хъшове и ще бъде свидетел и на техните дребни хитрости и кавги, и на тяхното превращение в героичната Ботева чета и храбрите доброволчески отряди за Сръбско-турската и за Руско-турската война. И пак пред неговите очи подвигът на тази чета и боевете на тези отряди ще започнат да се превръщат в легенда.

Охолният уют на патриотично настроеното подбалканско градче и несретният бит на революционната емиграция в Румъния са двата свята, които определят основния жизнен опит на писателя. И в тях са психологическите корени на неговото художествено отношение към героя на националноосвободителната борба. Отношение, в което се преплитат гледните точки на обикновения мирен човек и на съратника на борците, представата за жизненото богатство на техния облик и чувството за неговото романтично обаяние.

В лириката на младия Вазов образът на бореца за национално освобождение навлиза като закономерно отражение на самата съвременна действителност, като пряк отзвук на един върховен момент от живота на нацията, когато патриотизмът, общественият идеализъм и героизмът се открояват на пръв план в историята като нейни активни двигатели.

Роден през 1850 г., Вазов израства в приповдигнатата атмосфера на патриотични пориви и неговото оформяване като поет върви успоредно със съзряването му като гражданин и патриот. В изпълненото с революционно напрежение навечерие на Априлското въстание той постига великата отговорност на поета отговорност пред времето и пред своя народ. И с поривистия жест на младостта скъсва струните на своята безгрижна юношеска лира, за да й сложи нови струни, способни да отекват в съзвучие с народните страдания и борби. През септември 1875 той става член на революционния комитет в Сопот и написва програмното си стихотворение Новонагласената гусла".