ЕПОХАТА НА ЕЛИНИЗМА

Думата елинизъм не е новообразувание. Старогръцките ретори и филолози означават с нея качествата на чистата елинска реч, правилното ползване на литературния гръцки език. Този смисъл не влиза в съдържанието на термина елинизъм, който употребява за пръв път историкът Дройзен в четиридесетте години на миналия век, за да означи откъслека от елинската история между смъртта на Александър Македонски (323 г. пр. н. е.) и падането на Египет под римска власт (30 г. пр. н. е.). Дройзен има заслуга не само за названието. В своя двутомен труд, посветен на елинизма , той пръв обръща внимание на този подце-няван период от античната история и създава основа за наблюдения върху културна епоха, различна от класическата. Става възможно да се мисли за развитието на елинската култура от едни към други идеали и ценности.

Границите на периода. В науката съществува спор за границите на периода²⁵¹. Според едни автори елинизмът започва още в първата половина на IV век пр. н. е., според други завършва много преди падането на Египет под римска власт - още с началото на римската експанзия на Изток. Според трети в елинизма влиза и културата на императорския Рим, особено първите два века от новата ера. Този спор е всъщност скрито разногласие по въпроса за критерия, въз основа на който се определя целостта на дадена епоха.

Границите между 323 и 30 г. пр. н. е. са добри символи за начало и край, тъй като определят елинизма като историческа епоха със свои икономически и политически особености. Трите века от разпадането на нереалната държава на Александър Македонски до образуването на реалната империя на Август действително представляват цялостен период, време на продължителни опити за заздравяване на робовладелското производство и стопанска система, в политическо отношение по създаване на държава, в която да бъде включен целият обитаван свят.

От друга страна, когато се говори за елинизъм, обикновено се има предвид елинистическата култура. Разногласията по границите възникват най-напред поради това, че културната епоха не съвпада точно с историческата. Като цялост културата продължава да действа и след приключването на историческата епоха. Освен това началото се определя трудно, тъй като идеите и изразните средства на елинистическата култура се подготвят много време преди измененията в политическата карта и обществената структура на елинския свят от края на IV век пр. н. е. Началото на културната епоха, разбира се, не би трябвало да се търси в появата на отделните елементи, а в момента, когато те се свързват в комплекс, когато се скрепяват в цялостна ценностна система. Във всеки случай това не става по-рано от разпадането на Александровата държава.

По същество споровете около границите на периода се повдигат поради разногласието по въпроса за характера на културата. Ако културата се схваща за независима от обществената и общностната основа духовна формация²⁵², е обяснимо защо в обсега на елинистическата култура попадат явления като тра-гедията на Еврипид, целият четвърти век пр. н. е. и римското време. За нас елинизмът е културна епоха, със своя специфика. Коренът на тази специфика са особеностите на общностния живот на елинистическото общество, преобразувани в особена ценностна система. Понеже тази система е преходна, и елинистическата култура престава да бъде витално явление, независимо че редица идеали и възгледи, изработени в нея, преминават в следващото време. Само че там те са свързани в друга система. Именно поради това смятаме, че границите на историческата епоха между 323 и 30 г. пр. н. е. служат за добро ограничение и на културната епоха елинизъм.

Елинистическото общество. И тъй условното начало на елинистическото време е смъртта на Александър