Забравена парола?
Начало на реферати

Епистоларната комуникация


 

4. ЕПИСТОЛАРНАТА КОМУНИКАЦИЯ

 

Писмото е толкова стародавно средство за общуване между хората, че навярно е излишно отново да изтъкваме неговите предимства. То не е лишено, разбира се, и от недостатъци. Да не забравяме, че късчетата хартия, разменени чрез пощата или по друг куриерски начин са документи, които при определена ситуация се обръщат срещу този, който ги е написал. Днес

много често съвременниците предпочитат да говорят по телефона, да използват факсове, телекси и други електронизирани връзки, вместо да пишат писма. Но наистина ли е за музея този тип общуване? Време ли е вече да отпратим в миналото епистоларната форма за уреждане на бизнес въпроси? В кои случаи деловата кореспонденция е незаменима?

В една Англия, за която в никакъв случай не може да се твърди, че изостава технологично и, че си служи с демодирани комуникации, се забелязва увеличаване на броя на писмата, които си разменят нейните жители. Ако през периода 1981-1982 година изпртените писма са били 642 милиона, то през 1984-1985 година те вече са 695 милиона, т.е. с цели 53 милиона повече. При това става дума за частни писма. Епистоларното общуване подсилва интимността и плътността на контакта. Писмата, така или иначе, съхраняват редом с фактите и данните, отчетите и неизбежната сухота на цифрите, също и емоционалност, и различни нюанси на човешките преживявания - обич, скръб, радост, неприязън, мъст и т.н. Всичко това ги прави оригинални, уникални, а понякога и незаменими посредници в междучовешките отношения, тъкмо защото човешкият момент е така дълбоко вкоренен.

Каква роля играят писмата в деловите контакти? Ще засилват ли своето влияние занапред или пък постепенно ще отмрат, освобождавайки пространство за новите, авангардни комуникационни средства? Твърде са сложни тезди въпроси, за да ги задоволим изчерпателно, но несъмнено е това, че ако в бъдеще ще се засилват хуманизиращите тенденции в бизнеса,

писмата могат да служат чудесно на тезди цели. И затова в случая интересът ни е насочен именно към особеността на звученето, тоналността и спецификата на бизнес писмата по посока на човешки характеристики и нравствени ориентири.

От деловата кореспонденция в този смисъл водещи са т.нар. препоръчителни писма.Те съвсем не са изживели времето си, въпреки че някои са склонни да гледат на тях чисто декоративно и повърхностно. Основната функция е свързана с гаранциите, които подателят (авторът) на писмото дава за определен човек. Този човек може да е негов колега, близък, познат, ученик, студент и пр. По този начин част от авторитета на пишещия посланието се пренася върху човека, за когото става дума в текста. Затова основното, на което се набляга в препоръчителните писма са качествата на този човек. Подобен тип писма се използват всекидневно, но също и в особено важни и сложни моменти. Когато през 1961 година Ар- манд Хамър тръгва да обикаля няколко континента с намерение да осъществи извънредно важни срещи с политици и търговци, Елеонор Рузвелт му написва любезно препоръчителни писма до Неру и Хрушчов. Те изиграват голяма роля за разбирането, отзивчивостта и съдействието, проявени към госта. (1)

В едно ръководство по английска търговска кореспонденция от преди десетилетия срещаме любопитен пример за пръпоръчително писмо със следния текст:

"Важи за тогова, за когото се отнася:

С настоящето се удостоверява, че приносящия г-н Васил Димитров, е служил при мен като стенограф и машинописец пет години, и че аз го намирам млад човек със способност, разсъдителен и честен. Той напуща моята служба по свое собствено желание, за да търси по-широко поприще за работа. Той има моите най-добри благопожелания, и аз го препоръчвам на търговци, които търсят способен секретар и кореспондент, с познания и опитност. Готов съм да отговоря на драго сърце на всеки въпрос относно него.

Джулиус Уентуорт" (2)

Обърнете внимание на последното изречение в писмото. Става дума за готовност допълнително да се даде информация за качествата и особеностите на приносителя на писмата т.е. един категоричен знак, че подателят не гледа формално на своята роля и че наистина цени своя бивш служител и искрено желае той и по-нататък да се реализира като професионален секретар и перфектен специалист.

Епистоларната комуникация facebook image
Публикувано от: Димитрина Костадинова

Are poor people poor or just lazy? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.