ЕПИФИТИ

Епифитите са растения, които не са прикрепени към почвата, а главно към връхните клони на друго растение, най-често дърво. Те не са паразити, а чрез прикрепването се оказват при по-благоприятни светлинни условия. Обикновено са тревисти, рядко биват храсти или дървесни видове. Много епифитни видове има сред семейства Бромелиеви, Салепови (орхидеите) и др., но също така от клас Папратови.

Липсата на връзка с почвата затруднява снабдяването на епифитите с вода и минерални соли. Ето защо те са разпространени изключително из гъстите тропични гори (там има чести местни валежи и висока влажност на въздуха) и рядко се срещат в умерените пояси (в България епифитни растения са само лишеи и мъхове). Епифитите притежават специални приспособления за набавяне на вода. Някои от тях (особено от сем. Змияр-никови) имат допълнителни корени с тъкан, подобна на сюнгер. Тъканта е съставена от мъртви клетки, които бързо се изпълват с дъждовна вода или с атмосферна влага. Други епифитни видове са с удебеления по стъблата или листните дръжки, изградени главно от основна (паренхимна) тъкан, в която се натрупват запаси от вода. Такива резервоари имат предимно епифити от сем. Салепови (тропичните орхидеи). При папратовите растения листата са оформени в розетка и между тях се събира вода, а видове от сем. Бромелиеви и др. дори са с разширена листна основа.

Някои епифитни растения са високо специализирани. Видовете от род Дишидия напр. имат оформени собствени саксии". При други видове едни от листата се превръщат в торбички, които се изпълват предимно от мравки с частици почва и гниещи вещества. Сред тях навлизат коренчетата на растението и така то се снабдява с влага. Папратите от род Платицериум са с два вида листа, едните от които се залепват върху дървото и образуват джоб" за събиране на вода.

Семената и спорите на епифитите се разпространяват чрез вятъра или чрез животни. При едни видове те са изключително дребни и леки, а при други са сочни и