Христо Смирненски

Епидемия от конференции

Конференции, конференции и пак конференции!... Още преди войната тази епидемия

беше се вмъкнала в главите на богопомазаните избраници, но след нея тя взе

такива страшни размери, че съвсем разслаби мозъците и челюстите на старите и

почтени дипломати.

Затракат телеграфите, зашушнат телефоните, заредят се пламенни статии из

вестниците и "великите държавници" намъкват официалните си облекла с

отегчението на артист, който хиляди пъти е играл една и съща скучна роля.

И ето политическите бабички се събират на клюки, лъжи и мъдрувания - на

конференция. В ослепително светлите зали гладко обръснатите физиономии си

придават мъдро и достолепно изражение, позата е строго изискана, жестовете

тежки - по-тежки от престъпленията, които се комбинират край зелените маси.

"Нашият народ..." - започва всеки, "нашите народи" - завършват всички. За

сметка и от името на този "наш народ", който при различни случаи се състои от

англичани, ирландци, индуси, египтяни, австралийци и пр., и пр., се кроят,

подписват и развалят хиляди договори и решения. Тези, които никога не отиват на

война, защитени от златната броня на своето привилегировано положение,

заплашват със силата на своя меч; тези, които не са посели нито едно житно

зърно, плачат за разорените поля; тези, които слизат в черните подземия на

рудниците и минните само когато кинематографическият апарат има да снеме

"великия държавник сред народа" - те чертаят картата и не позволяват да се

отнемат техните мини. Но покрай чисто търговските сделки на конференциите те

разглеждат н морални, благородни договори. В Хага се събират, за да определят

кои средства за убиване са хуманни и съгласно кой параграф може да бъде

отрязана една човешка ръка, без да се наруши моралът. На зелените маси във

Версайл се слага великодушно въпросът: колко кубически метра въздух може да се

даде на победените, за да не се задушат изведнаж. А във Вашингтон - във

Вашингтон дипломатическите свекърви решиха, че нищо не могат да решат...

"Думите за дипломатите не са средство за изказване, а за прикриване на мислите"

- беше казал един държавник. А друг прибави: "Ние, дипломатите, когато се

съберем, така явно и нагло се лъжем, че всички бихме прихнали от смях, ако не

бяхме възпитани хора!..."

Наистина, възпитани хора. Добре облечени, добре нахранени, парфюмирани,