Петко Славейков

Епически Песни - Сърце на сърцата

O love, I am not but love.

Shelley

Алпийските вършини с леден поглед

намръщеносе взират към Лагорн,

о чийто цветни брегове морето

се гали и со ромон тих им шепне

най-свидните си блянове, родени

в таинствените негови недра.

Вей тих вечерник, песен насамотен

рибар отнейде с себе си понесъл;

а надалеч, към дрезгавия запад

разпръснати, рой бели ветрила,

подобно леки пеперуди, тънат

на небосклона в огнените скути.

По стръмний бряг дружина чужденци

се спущаха, подзели буйна разпря.

Един от тях, комуто во очите

бе сякаше огледано небото,

към другите извърнат проговори:

"О, вярвайте, честит е само онзи,

сърцето на когото е олтар,

де пламъка на истината грей -

и осветлява разумът." През реч

преварил, други се обади там:

- Блян на поета! Истината в него

е враг на всяка истина в живота.

Во истини що из сърце изхождат,

намит щастье и наслада само

на мисълта безкръвните аскети...

Бъди Монблан! На висини възмогнат,

обвий се с лед и с леден поглед гледай,

това под тебе в мрака що гъмжи. -

Но, в него взрян, ръка подигна Шелли -

на горди думи с по-горд отговор:

"Монблан да бъда? Съм! Но друг съм аз.

На слънцето лучите, чойто чело

що милват - искам с отблеска им аз

да стопля туй, което смръзва той!...

Туй който иска, нека дойде с мен.

Към всякой връх по стръмен път се ходи

и не една въздишка, не едно

натякванье водача ще да чуе,

от пътници, по него що вървят;

но що от туй? Exselsior! Сами

те благодарствен поглед ще обърнат

към тебе - с теб на висини възйети."

Сияеше во модрия му поглед

таинствена и строга мощ. Безмълвно

другарите вървяха подир него,

залисани от гордия му порив.

Невидимия дух на вдъхновенье,

челото му засенил, с горд възторг