Петко Славейков

Епически Песни - Луд гидия

"Криво седи, право съди

стар кадия: -

не оставя на мир село

луд гидия!

Не е лудо като други

от селото -

тамбура му яворова

на бедрото.

Рано утром млад гидия

почва леко,

свири леко, а се чуе

надалеко;

надалеко по полето

до жътварки -

сърпи пущат и зафърлят

паламарки.

Плясват ръце и залавят

хоро вито -

извиха се, изтъпкаха

златно жито...

Дойде пладне, лудо-младо

не почива,

колко свири, толкоз повеч

зле отива:

че се чуе до невести

на реката -

те забравят бухалките

и платната,

та на хоро се залавят

пощурели,

дойде порой и отвлече

платна бели...

Падне вечер, луд гидия

не престава -

на бабите край огнище

мир не дава;

насам, натам - унесат се

в глас далечен;

огън гасне - все зелника

недопечен!"

Криво седи, право съди стар кадия:

"Скоро тука тамбурата, луд гидия.

Де, да видим що е това за свят чудо,

как тъй става старо - младо, младо - лудо."