Петко Славейков

Епически Песни - Коледари

Пролог

Рог изви над върховете снежни

ясен месец, подранил в небето.

Глъхнали са в сън поля безбрежни

само будно още бди селото -

дим се вий на стълпи из комини.

Песни, шум по улици се счуват;

гости ходят, гости се посрещат.

Домакини свят обичай чуват -

Бъдни вечер бъден празник срещат,

с буйно пламнал бъдник на камини.

*

Низ-по село скупом ходят

китни млади коледари -

сиромаси и боляри

с благовестье да споходят,

и наспроти празник честни

да им пеят драги песни.

Начело им станеника,

той ги стани, той ги води:

не току-така на сгоди,

а където е прилика -

и където подобава

с песни да се слави слава!

Х о р

"В дясна ръка с китка вита

гости идат на честито:

тежки порти отворете,

благовестци пиремете!"

Ей приветно портите разтваря

за посрещи домакиня веща.

А на прага къщен ги посреща

стар стопанин и тям отговаря7

"Добре дошле, добре дошле,

многожелани гости,

предвестници на благи дни

и край на дълги пости!"

Х о р

Преко поле,

преко долье

ний летиме -

да вестиме

дни честити

именитий

станенину,

господину!