Петко Славейков

Епически Песни - Cis moll

So pocht das Schicksal an die Pforte.

Beethoven

Отмахна той завесите и тихо

застана пред отворений прозорец.

Таинствена и чудна лятна нощ

полухваше с дихание си морно

и лееха над сънний мир приветно

сияние рой трепетни звездици;

невнятен говор водеха със тях

в градината събудените ветки.

Нощта бе ясна, но злокобен мрак

се сбираше Бетховену в душата -

и той кръз него нищо не съзре.

И тихо пак отдръпна се назад,

през стаята премина и замислен

той седна пред отворений роял...

Разсипаха се звуци бурен вихър

и трепнаха прекъснати. Ръце

отпусна той и смъртно бледен лик

безпомощно обори на гърди.

И в мрачния му ум злокобни мисли

се зароиха, сепнати за миг,

тъй както искри изпод пепелта

на току-що разровена жарава:

- За мене всичко свършено е вече!

Слепецът няма слънцето да види.

Във безпросветна нощ залутан, само

живее той - да чувства адский ужас

на туй, що е загубил безвъзвратно.

Слепец! За мен залязоха навеки

на слънцето лучите - с звуковете

на музиката... А едни, едни

те даваха живот на моя дух

и светлина на гордите ми чувства.

Аз доживях самичък да се видя

мъртвец приживе, Другите живеят

с живота на творенията мои -

и само ази зарад тях съм глух.

И призракът на мойта чест жестока

ме неотстъпно навсъде преследва

със своя злобен и ужасен смях:

"Творецът на хармонията - глух!"

Душа жаднее за покой - покой

във гроба - на чиито двери няма

съдбата ни да хлопа, ни зове!

Витаеше веч сянката на смърт

над него и облъхна го със мраз.

Но геният, хранител на душата,

отблъсна властно удара... Бетховен

чело подье и през прозореца стрелна