Петко Славейков

Епически Песни - Чумави

Една е у майка, на братя седмина,

Петкана девойка напета,

и дойдоха нея да искат Загорци

през девет села от десето.

Босилко Радойкин, най-личен Загорец,

допратил е китени свати;

Петкани невян и огърлица бисер,

а майци й похти с позлати.

Шестима я братя не вричат, далеко -

и майка сама не пристава...

Най-малък брат Лазар, един само склонен,

потихом ги тъй увещава:

"Не връщайте, майко: такъва късмет се

не всякога пада на сгода;

Босилко е личен и ударен момък,

из първи от първа е рода.

Дали му се лесно доброто намира,

доброто и харното име?

За връщане лесно - но вижте отпосле

сами да не се пишманиме.

Далеко бил уж - това да е грижа!

Та ние сме братя седмина;

наред по веднъж да й идем на гости -

и седем са пъти в година!"

Полъга се стара Петканина майка,

несговорни братя склониха.

Неделя бе днеска, през горна неделя

Петкана девойка жениха...

И дома се върнаха весели братя

от сестрина сватба в Загоре:

но щом сете върнаха, черната чума

сполетя ги в бащино дворе.

И всички тя в гроба без време отвлече,

сал стара им майка пожали -

да има гробове им кой да спохожда,

свещица за мъртви да пали.

Осъмваше утром горката им майка

и вечер замръкваше тамо,

от гроб на гроб ходи, нарича и плаче -

ден минва в наричане само.

Гробове им черни реди и полива,

обкича с босил и върбина.

И само отминва Лазаря гроба,

и Лазаря люто проклина: