Петко Славейков

Епически Песни - Цар Самуил

"Мир, мир!" - едногласно военний съвет,

от грозната вест унесвесен,

таз вечер реши... Во походний си плащ

загърнат, над стола надвесен,

оборил бе горда глава Самуил,

в невесели мисли унесен.

Пред тъмний му поглед безкрайно поле

завяно со сняг се разстила -

и труп върху трупи... Свирепа е рат

там кръвна коситба косила...

Оръжие сложили, живите в плян

отиват на робско чернило...

Но ето че вестник и морен, и блед

промъкна се в шатра червений;

пристъпи, застана и с нисък поклон

продума към царя смутений:

"Завръщат се, царю, в Беласицкий бой

дванайсетте полка пленени!"

И сепна се в мисли унесений цар,

претръпнаха вси воеводи.

А той продължи: "Но завръщат се те

сакати и слепи нероди -

на сто-душ е само оставен от тях

един едноок да ги води."

И думи на думите грозни в ответ

се царю в сърце отзоваха:

"Излез! Посрещни ги! - Или смелостта

се смръзна в душата ти плаха?"...

Той стана, възлезе на ближния хълм;

след него войводи вървяха.

В полето, загърнато в сняг, там далеч,

чак поглед дето достига,

от глухия стан до смъглени гори,

извива се черна верига -

люлей се, примъква се бавно насам,

и стон до небето се дига.

Могъщия цар, пребледнял като смин,

към тъмната граница южна

се взря и с закана издигна ръка

и нещо нечуто прошушна -

но в миг залюлян, полетя настрана

и наземе възнак се люшна...

Притекоха се воеводи завчас -

но царят веч мъртъв лежеше:

по хладни му устни червена тъсма

кръв топла се излек струеше...

А грозно войнишкият стон надалеч

кат песен надгробна ехтеше.