Петко Славейков

Епически Песни - Бойко

Три вечери поредом обикаля

край Недените пусти двори Бойко,

три вечери въртя го тъмен шемет

и дълги дни подир това мъгла -

и пред очи и на сърце му тегна.

Измамата живота му вгорчи.

"Не бери грижа, чедо, преди време -

раздумваше го майка му - сам знаеш:

измама що е хранило, нича

зарад сърце такова някой тъжи!"

И прави думи. Неведнъж и сам

си ги е шепнал на сърцето Бойко.

а все пак нещо свива туй сърце.

И палавите прязнощни звездици,

що всяка вечер го така безгрижен

на одъра заварваха - сега

заваряха го, ненадвит от сън,

като обжегнат тамо да се мята.

А сякаше напук, из село нейде

извиваше с цафарата си медна

унесено нехайник някой млад:

подкършената изподтихом песен

ехтеше с пуста жалба зарад младост

и чезнеше за дваж по-пуста обич.

А времето фърчи, не го е грижа

кому тежи, нито кому е леко, -

то неусетно челото на Бойка

приведе и над тъмния му поглед

дълбока сянка на тъга заметна.

не беше вече онзи Бойко той,

на всички драг - седенките без него,

седенки що не биваха, нито

хоро хорото. Ни кой не попита

какво му е на младото сърце;

па и да пита, казва ли се с думи

сърцето как тъгува за севда!

Не питаха го и защо така

е работа напуснал той. И свои,

и другоселци идваха при него,

като при първи майстор бъчевар -

че работата майстора си дири;

ала на младий майстор се отщя

от майсторлък и работа, откак

изгората му дните изгори...

Не дига се за работа ръка,

когато падне мъка на сърце.

На край на лято - другата година -

веднъж и дваж му майка позагатна,

тъй изделеч, доде потрети ясно:

(те пред оджака привечер седяха)

"Било билото, чедо: все, що бива,

се с дни забравя... Ех, не доживя,

той татко ти - барем, докле са дни