ЕНЕРГЕТИЧНА ЦЕННОСТ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЕЩЕСТВА

За да се определи енергетичният баланс на организма, е необходимо да се знаят количеството на внесената чрез храната енергия и количеството на енергията, изразходвана от организма и отдадена на околната среда. Методите, с които се определят количествата внесена и изразходвана енергия, са известни под името калориметрия.

Определянето на количеството и вида на приетите от организма хранителни вещества става, като се измери теглото на всички приети от организма за 24 часа хранителни продукти и след това по специална таблица се изчислява съдържанието на различните хранителни вещества в тях.

Определянето на енергетичната ценност на хранителните вещества става с помощта на т. нар. калориметрична бомба на Бертло. Последната представлява херметически затваряща се бутилка от дебели железни стени, потопена в съд с вода. В бомбата се поставя точно определено количество от изследваното хранително вещество, смесено с бертолетова сол като източник на кислород. Посредством платинова жичка, поставена вътре в бомбата, която се нажежава с електрически ток, веществото се запалва и изгаря до въглероден двуокис и вода. Освободената при това изгаряне енергия повишава температурата на бомбата, а следователно и на водата, в която тя е поставена. Като знаем обема на водата и степента на нагряването й, можем да изчислим направо в калории освободената енергия, т. е. енергетичната стойност на изгореното хранително вещество. Измерванията, проведени по този начин, показват, че при изгарянето на 1 г въглехидрати или белтъчини се освобождават 4,1 големи калории, а на 1 г мазнини 9,3 големи калории. Тези именно цифри ни дават представа за енергетичната ценност на различните хранителни вещества. Оттук вече изчисляването на енергетичния приход е лесно. Количествата на внесените за 24 часа хранителни вещества, умножени по съответните им енергетични стойности, дават в калории величината на прихода от енергия.

Сравнително по-трудно става определянето на изразходваната енергия. Съществуват главно два метода на пряката и непряката калориметрия.

Методът на пряката калориметрия принципно е същият като метода за определяне енергетичната стойност на хранителните вещества. Използува се т. нар. калориметрична камера, която наподобява много калориметричната бомба на Бертло, но притежава значително по-големи размери и значително по-сложно устройство. Съвременната калориметрична камера за човек представлява стая, изцяло построена от метал, с приспособления за подаване на храната, отстраняване на урината и изпражненията и специална вентилационна уредба. Цялата калориметрична камера е поставена в един метален кожух; между стените на кожуха има доста дебел, неподвижен пласт въздух, който, както е известно, е лош проводник на топлината. Посредством електрически нагреватели и регулатори стените на кожуха се загряват и се поддържат загрети на такава температура, на каквато са загрети вътрешните стени на камерата от топлината, излъчвана от намиращия се вътре в нея човек. Поради еднаквостта на температурата на външните и вътрешните стени преминаване на топлина от стените на самата камера към кожуха и оттам в околната среда не може да става. Цялата отделена от човека топлина отива за затопляне на водата, която тече през поставената в камерата система от тръби. Като знаем количеството на протичащата през тръбите вода, както и разликата в температурата при втичането и изтичането й, лесно можем да изчислим отделената от човека топлина през времето на изследването. Обемът на калориметричната камера е достатъчно голям, за да може да се определят енергетичните загуби на човека не само при спокойствие, но и при вършене на