страх е, защото всеки който е в това състояние знае, че обекта на този страх не представлява опасност. Тук разликата между здравия и болния човек е, че при здравия имаме преодоляване на това състояние.

Тревогата е емоционално състояние, което възниква при неопределена опасност и се проявява в очакване на неблагоприятно развитие на нещата. Колкото е по-отдалечен обектът на тревогата, толкова тя е по-неясна. Тревогата е едно от най-често срещаните явления. В психопатологията най-важното при това състояние е да се диференцира обекта на тревогата. По принцип тя има две функции едната е защитната, а другата е изследването на действителността. Тревогата се среща в основата на много диагнози, на най-често при психичните разстройства.

Друго емоционално разстройство е емоционалната амбивалентност, т.е. двойственост. Тя се изразява в едновременни и бързо сменящи се противоположни чувства към един и същи обект. По принцип това е нормално психично състояние. То е заложено у човека и се разрешава с помощта на вътрешен диалог. Ако няма такъв вече имаме наличие на емоционална амбивалентност. Тя има различни степени. Граничната й степен, при тревожните разстройства може да стои на границата. Тежка степен на емоционална амбивалентност имаме при шизофрения, когато няма диалог между противоположните чувства и те съществуват безконфликтно у един и същи човек.

Паратимия това е друго емоционално състояние. Тя се определя, като тежък симптом и често се свързва с шизофренията. Паратимията представлява дълбоко несъответствие между повода и емоционалната реакция. Среща се много рядко.

Невъзможността за овладяване и задържане на чувствата е друго разстройство, което се нарича емоционална инконтинентност (незадържане). То може да се наблюдава и при здравите хора при състояние на пренапрежение или умора. Болестно състояние става, когато е трайно и продължава дълго време. Такова е например мозъчната атеросклероза.

Обратното състояние на емоционалната инконтинентност е емоционалната ретенция. При нея не може да се дава външен израз на