поведенчески прояви. Те отразяват субективното отношение на човека към въздействията на външната среда. Емоциите настъпват внезапно и трудно се контролират.

Във физиологията с термина емоции се означават някои вродени специфични форми на поведение, които се съпътстват от определени вегетативни реакции. В това отношение съществуват трудности при формулирането на емоциите, тъй като повечето реакции могат да са наблюдават и при отсъствието им.

Например страховите емоции се съпътстват или от активно, или от пасивно отбранителни реакции, но и в двата случая имаме налице еднообразни вегетативни прояви, като повишаване кръвното налягане, учестяване на пулса, разширение на зениците и др. Яростта е друго емоционално състояние, което се характеризира с агресивни прояви, учестяване сърдечната дейност, хиперадреналинемия, повишаване на телесната температура и др. Реакциите на страх и ярост представляват защитни механизми, чрез които организма на човек се приспособява към заплашващите го ситуации.

Други физиологични промени настъпващи в организма на хората са например двигателните или соматични прояви мимика (пантонима), промяна на позата, повдигане и извиване на гръбначния стълб, нападение или бягство и др.

Емоционално предизвиканото поведение се свежда обикновено до борба или бягство. По същество тези реакции са приспособителни и целят запазване на индивида. При това поведение удовлетворените или неудовлетворените изживявания дават ясен външен израз.

Тези реакции предизвикани от емоциите са свързани с лимбичната система. Това е тази част от главния мозък, която в миналото се наричаше rhinencephalon. Тя е най-старата част от мозъчната кора и е разположена в хилуса на двете хемисфери. Основните й връзки са с предните таламусни ядра и хипоталамуса. По този начин се формира една затворена кръгова система, известна като кръг на Папец. Ето защо важно значение и роля при проявление на емоциите имат амигдалата и хипоталамуса.