Човекът е социално животно, което преживява света посредством своята психика. Тя е явление, което възниква при срещата на две тела едното е околната среда, а другото е нервната. Продукт на психиката на човек са психичните явления. Те от своя страна се делят на три групи, които си взаимодействат взаимно. Една от тези групи са психичните процеси познавателни, емоционални и волеви.

Емоционалните психични процеси това са емоциите и чувствата в действителност това е, което човек преживява, това, което можем да разберем доколко нашите потребности са задоволени или не това е социалното ни отношения към нещата.

Какво всъщност са емоциите? Това е въпрос, който е разглеждан от сравнително голям брой автори. Единственото общо, което те констатират е, че емоциите са преживявания свързани с инстинктите, с потребностите и мотивите на човек. Те изпълняват функцията на гравитационно поле, в което протичат всички психични процеси възприятие, мислене, памет, въображение и т.н. Всички те резултират в положителни или отрицателни емоции, т.е. в удовлетворяване или неудовлетворяване на потребностите и мотивите на хората.

От гледна точка на типологията емоциите се делят основно на удоволствени или неудоволствени. Според силата и времето някои автори разделят емоциите на:

Други автори описват емоциите, като елементарни (нисши) и висши. Според тях това са инстинктите, нагоните, удовлетворяването на социалните потребности.

Друга класификация разделя емоциите на стенични и астенични реакции, които се изразяват с бурно или пасивно поведение.

Емоциите възникват по конкретни поводи, т.е. те са ситуативни и са много разнообразни. Те са състояние, което се характеризира с възбуда, промени във физиологичните функции, специфични мисли и