Любов и омраза в художествения свят на Крадецът на праскови

Да погледнем резултатите от петгодишната опустошителна за живота война в живота на всички руини и пустота, неслучили се патриотични идеали, безсмислени жертви, морален упадък, нищета и помръкнал стопански живот. Въобще, пропаднали човешки и общнастни съдби, разруха, болести, смърт все изпитания за човека и измъчената му душа. Светът е грозно разделен на наши и врагове, на бивши съюзници и затова предатели, животът е разсечен от фронтовата линия надве, разделил света на две враждуващи общности.

Така изпитанието на войната увлича във водоврата на войната човешките съдби, за да ги накисне в грозното изпитание на насилието и смъртта, на унижението и омразата. Точно омразата е станала основно човешко отношение, насаждана от пропагандата и от страха за оцеляване. Ненавист владее срещу врагове, пленници и предатели, докато хората са забравили, че може да се живее и по друг начин, с нормите и радостите на обикновени хора от обикновения ден. Затова сред океана настръхнала човешка вражда островчетата човешка взаимност са рядкост и дори странна и невъзможна красота на поривите за обикновено живеене. Бунт, отчаян опит, самоубийство е драматичното искане да се смени окаляния в престъпления и омраза живот; невъзможност и поради това красив жест е островчето човешка любов в мизерията на войната. Заради две неща заради мизерията на всяка военолюбива кауза и заради забравения дълг да се живее смислено и плодотворно. Именно и само красотата на отчаяния любовен жест може да осмисли принизеното и потънало в упадък човешко преживяване.

Интересно е развитието на двете чувства с развитието на сюжета :

• като начало улегнала и примирена с живота офицеска съпруга, приела неслучилити се мечти на младостта като плод на обикновеното живеене по дребнобуржоазния калъп

• всичко е сиво и монотонно в брака, но на фона на войната (а това е омраза към враговете и бившите съюзници) се провиждат и островчета щастие полковникът, живи здрав, па макар и ранен си е у дома, а не на фронта, имат покрив и храна, здрави са сред сеещата смърт заразна болест; Какво повече му трябва на човека, когато другите умират? Така екзистенциалното начало е заличило всички други значими норми, и ги е подчинило на упадъчното омерзение (омърсяване) от войната

• но в живота на Лиза нахлува случайността като предизвикателство и като жест на хуманност, за да разбули полека-лека истината за безплодието на човешкия и семейния живот Тя забравя безразличната улегналост и почва да трупа вътрешно недоволство, любовта отваря сетивата й за личното щастие и кара да намрази властолюбивия си съпруг мрънкащ инвалид, неизживял героизма на офицерския подвиг. Сега сигурното битуване е добило отблъскващ вид, семейството и морала са затвор и пречка пред красотата на любовната взаимност. Обратно, чисто женската й състрадателност и нереализирания майчински потенциал към всички страдащи пленници, български войници - полека прерастват до невъзможната лудост да се живее в любов и красива взаимност.

• Така героинята започва да мрази всичко, което я препятства пред земното щастие мърморещ болнав съпруг, оковите на предразсъдъците и брака, безумната човешка разделеност на врагове и наши, досадния ординарец и безсмислието на дребнобуржоазното доволство. Всички огради и разделения пред нейната любов са трагична бездна, и затова не и позволяват да нормализира (?) живеенето, да приеме случилото се като сладка авантюра, а раздялата като неизбежна Защото и е невъзможно да заживее без любовта и да остане при омразните рефлекси на съхранения безплоден живот две капки йод и накисване на краката, старчески капризи и настанила се междуличностна пустота.

• Затова героинята ще защити със самоубийствен жест правото да се живее красиво и заради любовта, без огради и звънци срещу крадците на щастие, все живеене, основано не на омразата и изтреблението, а на взаимността и любовта-.