ЖЕНАТА И БЪЛГАРСКАТА ВСЕЛЕНА. Елисавета Багряна, Вечната, Святата, Стихии

Векове наред българката е живяла на тази кръстопътна земя. И нейният дух е бил терзан от войните и кръстоносните походи. И нейните пориви са оставали безименни, нечути, ненаписани... Новата българска литература обаче, която компенсира много пропуски и дава глас на хайдушки легенди, мистични поверия и притаени шепоти, намира една потомка, носеща в кръвта си спомена за своята далечна прабаба, готова да изрази почти всичко стаено и премълчавано за природата на жената, за нейната орис и мъка в тези географски предели... Елисавета Багряна почти символично проживява близо столетие и се превръща сама в история на българския поетичен дух. Има нещо странно във възрастта на Багряна в една литература, в която на четиридесетгодишния Вазов казват дядо. (Милена Цанева)

Литературният дебют на Багряна през 20-те години от Вестник за жената и Златорог до Вечната и святата показва колко условен е терминът поколение. Към кое поколение може да бъде причислена тя, по която са въздишали Йовков и Димчо Дебелянов, Боян Пенев и Раде Драйнац? Тя, която надживя много поколения и си остана вечно млада, която до вчера се движеше по улиците на София? За нея тезата за ускореното развитие на българската култура не важи, защото тя носи в себе си родовата памет и културата на вековете. Нея проблемът за ограничената регионалност и котловинност на нашите писатели, срещу което се бори Пенчо Славейков, не я засяга, защото самата тя е кръстопът на паралели и меридиани, израз на волност и свобода, на стремеж към необята, към непознатото и неизвестното. Никога преди това на български не е създавана поезия с такава вътрешна свобода на израза и на духа! Никога преди това словесната простота и душевната свобода не са се съчетавали по така естествен начин. Никога преди това духът на българския поет не е бил така свободен и в същото време словото да му се подчинява с такава лекота. (Светлозар Игов)

Същевременно поезията на Багряна демонстрира едновременно приемственост и различие, синтез и полемика с традициите. Лириката © би останала неразбрана, непрочетена истински, ако тази нейна особеност остане извън полезрението на изследователя. Появата на нейната дебютна стихосбирка през 1927 г. е своеобразен акт на независимост от литературните школи и протегната ръка към най-добрите постижения от миналото. Също като Славейков, Багряна се връща при изворите на фолклорното, използва мотиви от народни песни, образи, извайвани от народния поетичен гений. За да покаже духовния ръст на жената, специфично женското, тя спори с Ботев и Яворов, с тяхната любов и ненавист, с тяхната мера според мера:

Аз искам само, само да обичам,

жадувам искроструйно, светло вино;

от всяка тъмна мисъл се отричам,

край своя враг беззлобно ще премина.

(Вик)

Поетесата превръща обичта в своя жизнена позиция. Женската © природа копнее за пищни празненства, скъпи гости и звънки полилеи. Тя сякаш не е чела Елин Пелин, не е чувала и простодушните призиви за догонване на напредналите народи. Аристократка по дух, европейка по мислене, лирическата © героиня пази дълбоко в сърцето си образа на своята малка родина, който се персонифицира с облака, меда и виното (Моята песен), но принадлежи на други, транснационални модели на мисленето. Космополитното у Багряна съвсем естествено търси опора в изконни неща и на първо място това е жената вечната, святата, стихийната, необузданата.

Още заглавието на стихосбирката Вечната и святата, състоящо се от две членувани прилагателни без съществително, подсказва концептуалната роля, която образът на жената има в тази лирика. Това е заглавие идея, отворен кръг на внушението, в който се напластяват щрихите на един неумиращ образ:

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,