Елисавета Багряна Стихии

С името Багряна поетесата заема едно от видните места в националната ни литература. Стихотворението Стихии е написано под формата на обръщение. Възниква въпросът Към кого?. С този човек героинята е на ти, но той сякаш е пречка пред поривите на душата ©.

Никакви пречки, угризения и чувства, никакви зли стихии не могат да спрат лирическата героиня на Багряна в нейния устрем да бъде призната за човек, за личност. Правото да се почувства личност и да защити своето щастие и любов © дават самочувствие, каквото преди нея българската жена рядко си е позволявала:

Как ще спреш ти мене волната, скитницата, непокорната

родната сестра на вятъра, на водата и на виното,

за която е примамица непостижимото, просторното,

дето все сънува пътища недостигнати, неминати, -

мене как ще спреш?

Багряна неуморно се наслаждава на свободата особено когато се усеща като неделима част от вятъра, от морето и бурите, рушащи всякакви препятствия по пътя си напред.

Самото заглавие Стихии насочва към осъзнатата връзка със същността на природната среда.

Творбата Стихии е своеобразен духовен авторитет на Багряна, защото героинята © е неудържима и волна в четирите строфи, представляващи разгърнати риторични въпроси, тя аргументира своето поведение. Сляла се с вятъра, Бистрица и виното, никой не може да я озапти, да я прикове на едно място. Така тя се превръща в Стихия. Лирическата героиня е емоционална и неудържима, което се внушава от наличието на множество глаголни форми във всеки един от куплетите: иде, префучава, вдига, грабва четири глагола, изразяващи неудържимост и само един, говорещ за покой: спреш. Тя обаче не е само вятър, а и река. Нейният път е дълъг, минава през различни места, тръгва от прохладната планина и стига до огромното море. Реката знае своя път чрез коловозите на речното корито. И жената знае своя път търсенето на личностно удовлетворение, на пълноценното съществуване, но понякога придошлата река напуска очертанията на своя път и се превръща в стихия, която причинява беди - завлича къщи и добитък. И жената, търсеща повече простор и неможеща да се побира в границите на традиционното, също става необуздана и може да разтрошава... мостовете връзките с близките хора.

С повторението Можеш ли да спреш започва е третият куплет. Виното опиянява, води до греховност, отдалечава от реалността. И героинята е вино, което, веднъж закипяло, става неудържимо. Тук проличава и друга черта от женския характер изменчивостта, неверността, защото както виното е червено и бяло, така и жената е вярна и невярна, добра и лоша.

Последният куплет окончателно потвърждава предположенията относно нейният характер в първите 3 куплета. Волна като вятър, скитницата като водата и непокорната като виното това е тя. Нейните примамици са идентични с тези на стихиите да бъде навсякъде, да види всичко, да се докосне до непознатото.

Патосът в творбата е силно емоционален, а изказът е динамичен и експресивен, което се постига посредством множество анафори и анжамбманите.

Дали да успокои себе си, или другите, героинята решава да открие причините за своята различност, за нетрадиционното си поведение, за стремежа към далечното и волното.