Забравена парола?
Начало на реферати

Елисавета Багряна - Кукувица


Елисавета Багряна- Кукувица

/1923г./

Да отстояваш себе си срещу традицията


Стихотворението Кукувица проблематизара традиционните представи за жената като свързана с дома, заявява един нов морал на свободния избор, на свободата да се следват поривите на сърцето. Отхвърлен е патриархалният модел, очакващ от жената смирено подчинение. Творбата утвърждава свободата на избора, волята да отстояваш себе си срещу традицията, срещу неписаните закони, когато ограничават свободата ти.

Лирическата героиня на Багряна заявява невъзможността да се впише в традиционното женско амплоа, да бъде човек на дома. Тя обосновава своето решение , като се позовава на природата и мита. Стихотворението представя нетрадиционна интерпретация на мотива напускане на дома. Неговият текст е стилизиран в маниера на устната реч и се разгръща под знака на отрицанието.

Лирическата героиня на Багряна заявява невъзможността да се впише в традиционното женско амплоа, да бъде човек на дома. Тя обосновава своето решение чрез два типа аргументи- природни и митични. Осмисля поведението си чрез аналогия между човешкия и природния свят; открива у себе си своенравността на кукувицата, снасяща яйцата си в гнездата на други птици. Към такава аналогия насочват умело вплетеният в аргументацията фразеологизъм да свия гнездо / няма нивга аз гнездо да свия/ и заглавието на творбата. Финалът се връща обратно към образа на кукувицата, за да представи едно негово очаквано, но значещо превъплъщение- кукувицата- бродница.

Героинята на Багряна търси обяснението за своя характер и в прокобата на незнайна веда. Заради прокобата сетивата на тази необикновена жена са така жадни за света. Затова очите и не могат да се нагледат, а ушите и да се наслушат. Няма спасение от тази трагично- щастлива орис- и в залеза на дните на дните си кукувицата ще си е все така ненаситена, ненаживяна. Нейният грях ще бъде все същата жажда за още и още живот.

Стихотворението представя нетрадиционна интерпретация на мотива напускане на дома. В българската литература домът обикновено се напуска в името на висока кауза, която изисква саможертва. Бездомността, невъзможността да се завърнеш в бащината къща се приема като трагичен факт.Показателно е сравнението на интерпретацията на посочения мотив у Дебелянов и Багряна. Ако Дебеляновият лирически герой възприема бездомността като проклятие, като злочеста съдба, за Багрянината героиня тя е и благословия- възможност да се види, да се изпита повече. За тази героиня прокобата на скиталчеството се сбъдва чрез собствения избор, защото необвързаността / алегорично предадена чрез нежеланието да се изгради дом / се осмисля като свобода.

Стихотворението Кукувица свидетелства за преоткриването на фолклорно- митичното през 20-те г. на 20-ти век., търсенето на модерни изразни средства в него. В ттворбата се долавя езическо, първично светоусещане, откриват се древните мотиви за орисването, за билки и магии, в чиято въздействена сила не се съмняма митологичният човек. Героинята на Багряна осмисля себе си чрез митичен образ- ведата, и наистина притежава много от присъщото на самодивите във фолклора. Тя носи характеристиките, които се съдържат в самото наименование на тези митични същества, произлизащо от стари индоевропейски корени със значение демон, лудувам и вилнея. Като тях тя сякаш обитава тайнствените предели на една друга, все още непозната в национален контекст женственост. Сякаш я мъчат техните бесове. Тя заявява: дай ми мене по света да скитам, / дай ми сборове, хора, задевки. Като тях тя не иска да бъде майка и покровителка на домашното огнище.

Лирическият текст е стилизиран в маниера на устната реч. Долавят се разговорни интонации, използвани са народно- разговорни думи / залудо, рекох, нивга, шетам, задевки /. Впечатление за разговорност създават и вметнати думи и изрази / божий свят ти станал, казваш, тесен/ . Думите Неведнъж ти рекох и повторих създават усещане за отдавна подхванат спор, в който двете страни вече са си казали всичко. Ориентацията на текста към особеностите на устната реч изразява една от тенденциите в поезията от 20-те години на 20-ти век- прозаирането на поетическия език. Същевременно то е част от стратегията, чрез която героинята отстоява себе си- непатетично, но твърдо; не чрез парфюмиранидуми, а чрез суровата реч на всекидневието.

Текстът се разгръща под знака на отрицанието. Отричането от традиционните, предписанитеформи на женствеността придобива и формален израз- в извънредно големия брой отрицателни форми / няма нивга , несрета, ненаглеждат, ненаслушват /. В изобилието си тези

Елисавета Багряна - Кукувица facebook image
Публикувано от: Велина Миленова


Подобни материали