Забравена парола?
Начало на реферати

Елисавета Багряна и нейните произведения


Елисавета Багряна

(1893 1991г.)


  1. Амазонката:

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 Април 1893г. в град София. Завършва гимназия в София, а след това учителства в село Афтане (днешно Недялско). През 1911г. започва да учи славянска филология в Софийския университет. През тези пет години се запознава с Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, Христо Ясенов, Георги Райчев и други. Преподаватели са й личности като доктор Кръстю Кръстев, професор Иван Шишманов и професор Боян Пенев. През 1915г. Багряна отпечатва първото си стихотворение. През същата година сключва брак с Иван Шапкарев, син на известния фолклорист Кузман Шапкарев. Обстановката в новия дом е твърде потискаща и патриархална. Тя търси утеха в писането на стихове и сътрудничи на списанията Златорог, Съвременник и на вестник За жената. През 1919г. ражда сина си Любомир.

През 1920г. семейството окончателно се премества в София. Поетесата извършва първото си голямо пътуване, посещавайки Брелин и Мюнхен през 1924г. В края на същата година официално се разделя с Шапкарев и започва връзка с голямата любов на живота си професор Боян Пенев. Двамата посещават Франция и прекарват по един месец в Париж и в областта Бретан на брега на Антлантическия океан. Боян Пенев е големият й учител в поезията. За съжаление той умира през 1927г. и тя изпълнява неговото последно желание, издавайки първата си стихосбирка Вечната и святата, която се превръща в нейна емблема.

До края на живота си Багряна издава още седем стихосбирки, последната от които е през 1983г. Сред тях значителни творчески постижения са Звезда на моряка (1931г.) и Сърце човешко (1936г.).

Багряна е удостоена със златен медал за поезия в Рим през 1969г. и предложена за Нобелова награда за литература през 1989г.

Поетесата умира на 98-годишна възраст на 23 Декември 1991г. в София.


  1. Поезията на Багряна в контекста на българската литература през 20те години на XX век:

Това е време на войни и въстания, което разрушава хармонията на света и разединява хората. Голяма част от творбите, писани тогава, са белязани от песимизма и депресията. Стиховете на Багряна, събрани във Вечната и святата, възвръщат вкуса към живота и неговото равновесие. Тръгнала от антисимволизма, тя се опитва да избяга от масовите борби и да върне на човека универсалните ценности любов, щастие и свобода (на личността). Стиховете й са витални и определено сетивни. Тя изразява стремежа на съвременната жена към материалното и земното. Често утвърждава народните обичаи и традиции, като ги осъвременява с езически и христянски обичаи. Така поезията й се превръща в синтез между ценностите на патриархалния свят и копнежа по свобода и ярка индивидуалност.

Жената в лириката на Багряна съхранява родовата памет, но непрекъснато се стреми да избяга от нея. Това е волната, властна и силна жена, която не може да се осъществи в рамките на дома и семейството. Стихосложението на Багряна

Елисавета Багряна и нейните произведения facebook image
Публикувано от: Гюлхан Муса

Подобни материали